На 18 май т.г. Съюзът на икономистите в България организира научно-практическа конференция на тема: "СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ С ОБРАБОТВАЕМАТА ЗЕМЯ В БЪЛГАРИЯ И НЕЙНОТО РАЦИОНАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ."

Конференцията ще се проведе от 14 часа в сградата на ФНТС- ул. "Г.С. РАКОВСКИ",

№108, зала №3 "Инж. Стефан САРАФОВ", етаж ІІ-ри. ЗАПОВЯДАЙТЕ!

Предлагаме на вашето внимание доклада на проф. д-р ик н. Атанас ГАНЕВ, който ще бъде изнесен на конференцията.

СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ С ОБРАБОТВАЕМИТЕ ЗЕМИ В

БЪЛГАРИЯ

Известно е на всички, че България не разполага с достатъчно земя за земеделско ползване, защото около 40% от територията на страната са планинистите и полупланинските райони. И от тази гледна точка, задължително условие е държавата да полага грижи за бързо, трайно и ефективно уреждане на проблеми свързани със собствеността и рационалното използване на това национално богатство което имаме. Това е обективна необходимост, защото вече повече от 20 години се получава точно обратно, недооценка, нехайство и безхаберие от страна на управляващите. На тази основа проблемите се задълбочават, от което страдат не само собствениците на земя а и държавата, която се лишава от доходите които може да получава от отрасъл земеделие. Проблемите около българската земя са много и толкова заплетени, че трудно могат да се дадат еднопосочни решения за бързото оправяне на нещата. За да се намираме в такава, безизходица сега, причините са много и те са политически, лобиски, корпоративни и други натрупани преди всичко от незнаещи и объркани политици и държавници, някои от тях могат да се квалифицират и като продажници. Осъзнавам, че твърде трудно могат да се посочат всички  причини и да се подскажат реални взаимно приемливи решения.

В най-кратка форма ще се опитам да засегна обаче най-важните от тях и да изкажа някой свои лични разбирания, без да претендирам за изчерпателност и непогрешимост. Зная, че по редица от тези проблеми има и други виждания и предложения. Това пролича още веднъж и от Конференцията която Съюза на икономистите в България проведе на 27 април по проблемите на земеделието. Убеден съм обаче, че само по пътя на честното и открито, свободно обсъждане на проблемите, може да се търси изход от създадената ситуация. Проблемите с българската земя са главно в областта на законодателството. От една страна от неправилни закони, от тяхното неспазване и от многото им промени водещи до противоречивост, противопоставяне и взаимно изключване. Безспорно има заинтересовани среди от управниците на различни равнища, хаосът да продължава с оглед на тяхното забогатяване, изкупуване на земя на безценица и арендуване за лично облагодетелстване.

Този извод не се нуждае от особена аргументация, защото практиката е богата на такива примери в страната. Нек проследим на първо място проблемите със законите. Отнася се най-вече до ЗСПЗЗ, закона за опазване на земите, закона за собствеността на гражданите, закона за водите и горите, за защитените територии, резервати и др. Какво е състоянието, какви са проблемите и какви са основните пътища и форми за търсене на решения?

Макар отдавна да се обяви официално , че проблемите с възстановяването на собствеността  на земята са приключили, твърди, че все още по най-различни причини една значителна  част от гражданите на страната на 1,5 млн. дка. Нямат документ за собственост. Водят се нескончаеми дела но решения реални няма. Не малко земи остават без реални собственици и поради обективни трудности при делбата на имотите с много наследници, пръснати из цялата страна и извън нея.

Не малко земи не са потърсени и поради това, че собствениците са починали и нямат наследници. Делбите на по-маломерни парцели и собственост не представляват особен интерес за хората и с ограниченията за размер на парцелите по законна за собствеността – не по-малко от 3 дка за полските имоти, още по-малки размери за ливадите, пасбищата, трайните насаждения и др. Доколкото проблемите са главно юридически, техен дълг е да търсят опростени процедури за решаването на тези  въпроси, с оглед наследниците да не загубят правото си на собственост и тези  земи да не останат безстопанствени и занапред. Явно е, че сегашната правна процедура не дава необходимите резултати. Най голям е проблемът за пълното и рационалното използване на обработваеми земи в страната, тъй като по най-различни причини, голяма част от земите в България, вече много години не се обработва. За това колко милиона декара са тези земи и какъв процент щте представляват от фонда на обработваемите такива, има различна информация- едни смятат, че те са 10-12 млн. дка, втори , че са 17 млн дка, трети, че са под 10 млн. дка и т.н. Никой обаче не може да отрече, че тези земи са много.

По информация на администрацията в редица общини този процент е над 50%. Това са преди всичко в Северозападна България – Видин, Монтана, Враца, София, Благоевград, Кюстендил, Перник. Имагиив Ловеч, Кърджалии и др. Какво да кажем пък за Пазарджишка и Пловдивска област, където също над 50% и то голяма част поливна земя е изоставена и където в миналото имахме най- доходното интензивно производство. Хората се подадоха на призивите на първият ни свободно избрана президент Желю Желев, за създаване на комитети из цялата страна с искане земите им да бъдат върнати в стари реални граници. Политиката бе подкрепена и от Петър Стоянов. Комисията за погрома на българското земеделие и неговите структури в центъра и по места беше успешно изпълнено от правителството на Филип Димитров и Иван Костов. Тези заслепени политици откъснати от живота и мъките на хората от селата, извършиха най-голямото предателство по отношение на българската държава и народ в областта на земеделието. Сега някой от тях ни съветват да забравим миналото. Лошото обаче трудно се забравя. Това са факти  и действия за който трябва да се пише и говори за които младото поколение трябва да знае и помни за стореното в най-новата история  на България. Такова чудо и безумие не се допуска в нито една друга държава от бившия социалистически лагер.

Най-голям е проблемът в разработването на земята в България. Ако преди кооперирането на земята и нейното уедрено ползване, в страната сме имали  около 12 милиона парчета земя  със среден размер между 3-4 дка, сега раздробяването е двойно по-голямо – над 25 млн. парчета земя на повече от 2 млн. собственици. Търсенето на изход от това положение, е задача много трудна но нужна. В това отношение интерес представлява опитът на редица страни, в които само един от наследниците има право да унаследи земята, като правила най-възрастният или този който желае де се занимава със  земеделие. Останалите наследници се обезщетяват по съответен ред. Наред с това, следва да се търсят законови решения в посока даване право на хората в селата на собствениците на земи в общините да уедряват земите си доброволно с оглед на по рационалното ползване. На много места сега  това става без особени законови мерки, но много трудно. Хората , разбира се са принудени да търсят решения чрез договаряне коя производствена структура на место, какви земи да обработва и това е добре. Преди години се подготви проектозакон за комасацията на земята в България, който впоследствие се забрави. И сега има призиви и намерения от страна на управляващи и други среди за приемането на такъв закон, но това е много трудно, да не казвам невъзможен за реализация. Проблемът за комасацията на земята в България не е нов. Той има дълга история и не е довеждан до край защото е много сложен. По изчисление на експертите на ФАО ще са необходими 100 години, за да се извърши уедряване и 175 години за цялостното приключване на процеса в редица от по-големите страни. Считам определено че комасацията на земята в България със силови средства по пътя на законодателството е невъзможна по най-различни причини. На първо място са многото средства които са необходими 2-3 и повече милиарда, които няма кои да осигури. Собствениците са със празни джобове, и те не могат да осигурят средства за целта държавата е изпразнена хазна. Не е възможно сега и по технически, технологически и кадрови проблеми. Пък и какво ще ни даде комасацията при наличие на дребната собственост, която имаме сега като съберем на едно място 5-10-15 дка. Земя? Какво производство може да развива даден стопанин на тази земя и то без инвентар, машини и собствени средства? Освен отва около 80-90% от собствениците на земя не живеят на територията на земята си и няма да се занимават със земеделие. Опитите за комасиране на земите у нас са правени още в началото на ХХ век. Първото уедряване на земите е станало през 1911 г. в землището на село Мадан, Монтанско. Тогава петимата братя Симеонови които имали 600-700 дка на повече от 20 места събрали в един чифлик в местността „Средният гред”, т.е. тогава без особена техническа подготовка и с големи трудности е сложено  началото на процеса. А първата стъпка към законово уреждане на комаксацията е направено по време на управлението на БЗНС. На 9 май 1921 г.Народното събрание е гласувало Закона за трудовата поземлена собственост, в който е отделена специална глава „Комаскране на земята”. По силата на този закон тогава в 9 землища са извършени частични комасации. Началото на по-масово комасиране на земите започва на 1 август 1924 г. с приемането на Закона на трудовите земеделски стопанства като в гл.VІ „събиране и закръгляне на земите” е казано, че за де извърши комасиране, е необходимо чрез допитване до хората да се установи, че повече от половината от стопаните желаят и че ще комасират над половината от  площите в дадено землище т.е. търсело се е решение по пътя на съгласието. През 1927 г. е направен следващият опит във връзка с оземляването на безимотни и малоимотни стопани със земи от държания поземлен фонд и настаняването на бежанците в България. До .ІХ.1944 г. са били частично комасирани 26% от земеделските земи. По това време нивите са били 12 милиона, собствениците 885,000 а сега както вече посочих, са над 2 млн. собственици, повече от 25 милиона парчета земя. Със закона за ТКЗС се прие текста за заменките със равностойни по количество и качество земи и  на тази основа стана уедряването на същите. На 22 февруари 1991 г. великото народно събрание прие ЗСПЗЗ. В него  възстановяването на собствеността беше предвидено да става на принципа на комасацията, което беше по-приемливо решение, но през 1992 г. този текст отпадна и земята се върна в стари реални граници.

Спирам се по подробно на проблемите за раздробяването на земята и опитите  да бъде комосирана за да се види, че призивите и намеренията на определени среди да се започне със закон комасация на земите е нереално  пък и той нищо няма  да ни даде. Днешните управници тръгнаха  да уедряват земята по пътя на арендуването от едри частни арендатори и закупуването на същата от тях на безценица. Земя купуват различни инвестиционни фондове и други наши и чужди капиталисти не да я обработват лично, а и те да я предоставят  под формата на аренда или да я продават впоследствие на много по-високи цени. Твърде съм убеден, че този път на развитие на земеделието у нас е погрешен. Той не се приема от болшинството българи, о мерки не се приемат. Нещо повече, последните изменения на ЗСПЗЗ, стимулират дребните собственици да се отказват от своята собственост и тя да премине в ръцете на арендаторите. Появяват се вече и идеи чрез данъчната система да се принудят дребните пък и по-едрите собственици да се откажат от своята земя, нещо което е коварен и недопустим от човешка гледна точка замисъл. Такъв опит има в някой западни страни, но там се търсят икономически механизми, а не принудителни законови такива. Съзнавам, че мога да бъда обвинен в пристрастност, но при създадената ситуация , че спасението е в земеделската кооперация. Тя засега не е оценена, не се подкрепя и стимулира, но чрез нея се решават значителна част от недъзите на сегашното наше земеделие. Кооперацията е най- безболезненият път за доброволното уедряване на земеползването, тя е което може да предпази собствениците да загубят своята земя, тя е която може да помага за по-бързото решаване проблемите на инфраструктурата в селата. Кооперацията е в състояние да организира не само съвременно земеделско производство, каквото сме имали, но тя решава и редица социално – икономически и битови проблеми на хората. Няма съмнение, че в земеделието има нужда за развитието и на вертикално интегрирани земеделски кооперации, на обединени със сега съществуващи потребителски кооперации и други. Бъдещето за нашите условия е кооперация, а не феодалното, чифликчийски  и латифундийски стопанства. Но държавата трябва да има правилна политика в това отношение, като подпомага кооперацията, а не да я смазва по най-различни начини. Тя сега не е равно поставена с другите структури, както се потвърди.

На проведената на 27 април конфедерация на СИБ, от докладчиците проличава също едно неправилно отношение към самобитната българска земеделска кооперация . те подкрепят това свое разбиране и със  мнението на Т. Живков който се е убедил в невъзможността земеделието да се  реформира успешно в рамките на едрото производство, като на Пленума на ЦК на БКП на 4-5 май 1989 г.заявил, че колективното земеделие се провалило и затова трябва да тръгнем към чиста стокови отношения в земеделието т.е. да се откажем от кооперацията. С тази теза на авторите, пък и на Т. Живков е трудно да се съгласа. За това говорят и цифрите които се посочват и в доклада –нарастване на растениевъдната продукция през 1970 г. на 220% спрямо 1939  т.е. 2,2 пъти а животинската продукция нараства на 36о% (3,6 пъти към 1985 г и тук авторите твърдят, че това е станало единствено  поради скока в личното стопанство, което  към 1989 г. вече е произвеждало 50,4% от п месото, 54% от яйцата, 28,3% от млякото , 43,8% от доматите, 63,2% от картофите  и дори 65,2% от царевицата за зърно. Смятам, че личното стопанство през тези години, не следва да се отъждествява  с частното стопанство. Личното стопанство на кооператорите се развиваше в рамките на ТКЗС и благодарение  на него, защото кооперацията извършване  основните услуги (орган, сеитба, семена, фуражи и др.) т.е. и то беше пряко свързано с общото. Другият въпрос който изисква  държавна намеса е при покупко-продажбите на земите в България. Независимо от мненията, че в условията на пазарната икономика, и тя не следва да се намесва в  това отношение.

Смея да потвърдя, че сегашната стихия не е позволена за хората и за страната като цяло . държавата е тази която трябва да определя и регулира цените на земите па категории и райони, като се утвърдят базови защитни цени. Това може да стане за определен примерно период от време със закон или с решение на министерския съвет. Безспорно, освен по  категориите на земята цените трябва да бъдат и по предназначението на същите. Във всички случай цената на поливните земи, тези с трайни насаждения и други по специфични случай ще бъдат по –високи от тези за обикновено полско производство. С това ще бъдат  защитени и собствениците  на земи, като не се принуждават да продават същите на безценица.

В доклада на въпросната конфедерация се посочи, че от гледна точка за покупко-продажбата на земята е целесъобразна да се използва опита на Франция, като се създадат „Дружества за земеустройство и настаняване”. Не съм запозната подробно с този опит и не отричам, че той може да сеползва. Но у нас имаше идея да се създаде за целта  „Държавен фонд и агенция за покупко-продажба на земи”. Тази идея е също интересна и може да стане като и за тази цел се приемат и утвърдят „защитни базови цени по категории земи”. С това  ще се въведе определен ред в тона отношение и ще се защитят интересите и на собствениците на земи. От държавна намеса се нуждае и проблемът с размерите на владеене и стопанисване на земята от едно домакинство, а също така арендите плащания по категории земи, отново да не се ощетяват собствениците на земи и да не се поставят същите в унизително състояние каквото наблюдаваме сега. Нетърпимо е по-нататък положението, частните арендатори еднолично да определят договорите и условията в тях при арендуването на земите. Необходим е договор утвърден от съответните държавни институции, който  да е задължителен за всички с който арендателят и арендаторите да са равно поставени. Още веднъж подчертавам, че не е оправдано становището, което преобладава сега в средите на управляващите, че в условията на пазарната икономика, държавата не може и не следва да се намесва. Тези твърдения се опровергават от опита на много страни, тъй като не става дума за каква да е стока, а за едно природно богатство, каквато е земята. Заслужава внимание и последната „антикризисна идея” – да се продават и отдават на дългосрочна аренда над един милион и триста хиляди декара държавна земя. Намеренията да се предоставят 900 хиляди дка. на дългосрочна аренда с авансово заплащане, е нереална мярка. Останалите 400 хил.дка ще се продадат много бързо. Малко емоционално, но най-реално може да се каже още сега, че картинката е ясна – „черней горо, черней сестро двама да чернеем, ти за твоите листе горо, аз за моята земя хубава”. Далаверите и корупцията с това ще се разширяват и задълбочават и в това никой не следва да се съмнява. Играчите които ще участват в разграбването и богатеенето са едни и същи – едрите частни арендатори, нашите и чужди капиталисти и фондациите, а защо не и местните феодали – латефундисти, държавници и законодатели, които вече не са малко и вструктурите на управлението.

Ще повторя становището, което много специалисти аграрници многократно поставяме, че е необходимо да се разработи и внедрява цялостната стратегия и програма за развитието на българското земеделие. Няма страна в света, която да няма ясни виждания за развитието на своята икономика и особено за развитието на аграрния сектор.

Тази стратегия трябва да се базира на ново разбиране и философия за владеене и ползване на обработваема земя. Нещо повече за решаването проблемите с владеенето и земеползването в страната, е целесъобразно да се проведе допитване (референдум) до хората в страната. Нека те да кажат кое е целесъобразно и кое е вредно и по какъв път да се върви. Това е жизнено важен въпрос.

Накрая още един въпрос, който възниква от доклада на конференцията, който няма пряко отношение към основната тема, но е важен и ще го засегна съвсем кратко. Става въпрос за пазарите и цените по които се изкупува земеделската продукция. Подкрепям тази идея, макар да съм убеден, че това предложение няма да се приеме. Това обаче е важно и може да стане като се утвърдят цени базирани в определена степен на себестойността на продукцията, плюс известна печалба за нормална дейност на производителите. Тази мярка е необходима защото опита ни до сега е лош и не е в полза на развитието на отрасъла.

До сега сме се залъгвали, че известна роля в това отношение може да изиграе „Държавен резерв и военовременни запаси”, но резултати няма?

Нещо повече, вместо да изкупува примерно зърното на по-високи цени за част макар от количествата и с това да застави останалите търговци да изкупуват зърното около тази цена, те години наред вече правят обратното. Изкупуват зърното на по-ниски цени и впоследствие търсят възможност според ситуацията, да го продават на по-висока цена и да печелят т.е. държавата да печели още веднъж за сметка на производителя.

В заключение искам да подчертая, че умишлено разширих проблемите от първоначалният вариант на материала, отпечатан във в. „Дума” от 21 април 2010 г., за да се върнем отново към някои от обсъжданите вече проблеми, с оглед да стигнем до по-верни и по-целесъобразни общи предложения.

Благодаря за вниманието!

Проф.д-р на икон. науки Атанас Ганев

София, м.май 2010 г.

НА 27 АПРИЛ т.г. СЪЮЗЪТ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ОРГАНИЗИРА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА

                                                                КОНФЕРЕНЦИЯ на тема: 

                "ПОГЛЕД ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ПРЕЗ ХХ век, СЕТА и в БЪДЕЩЕ"

           КОНФЕРЕНЦИЯТА ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ В НАЦИОНАЛНИЯ ДОМ НА НАУКАТА И ТЕХНИКАТА       

                   СОФИЯ, ул. "Г.С. РАКОВСКИ",№108, зала №3 "Инж. Стефан Сарафов", етаж ІІ

                                                                                   от 14.00 часа

ПРЕДЛАГАМЕ НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ ДОКЛАД, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА КОНФЕРЕНЦИЯТА.

Използвана литература:

1.Агростатистика към МЗХ, Бюлетин 151, октомври 2009 г, Окончателни резултати за заетостта и използването на територията на България(БАНСИК 2009)

2. Агростатистика към МЗХ, Бюлетин 150, август 2009 г, Селскостопанските животни в България към 1.май 2009 г

3. Агростатистика към МЗХ, Бюлетин 135, от януари 2009 г, Добиви от селскостостопанските култури реколта 2008 г

4. Агростатистика към МЗХ, Бюлетин 134, от декември 2008 г, Структура на земеделските стопанства в България през стопанската 2006/7 година.

5 Ганев, А. 2009. Земята която ни храни (сборник от статии в периода 1990-2008) София (415 стр.)

6. Дарджонов, Т.,1994. Фермерското земеделие и проблеми на прехода към него, София (116 стр.)

7. Дарджонов, Т., 2010. Да спасим земеделието от мега структурите, в. Стопанин, бр.3, от 22.01. стр. 5.

8. Живков, Т. За аграрната политика в условията на преустройството, Партиздат, София (80 стр.)

9. Кънева, К., Т. Дарджонов, М. Михайлов,1997. Земеделската кооперация – опора на частния стопанин, София,(48 стр.)

10.САПИ, Годишници от 2006, 2007, 2008, 2009г.

11. Христов, В. 2008. Собствениците на земеделски земи се нуждаят от спешна защита, в. Стопанин, бр. 26, от 12. 06. стр.2,4.

12. Христов, В. 2009. Кой отприщи стихията..., в. Дума, бр.29,03. стр.30.

13. Farm Structure Survey in Bulgaria-2007(Eurostat-Statistcs in Focus-24.03.2010)

14. Ministerе des Afferes Etrangeres (France) 1995. Превод на статии за селскостопанска информация, осигурени от BDPA. София,(94 стр.)12.

15.USDA. Farms, Land in Farms and Livestock Operations, 2009 Summary. February 2010.

Март-април 2010 г

София

На 18 март тази година, Съюзът на икономистите в България проведе научно-практическа конференция на тема: "КАК ДА СЕ ФОРМИРА ТВОРЧЕСКОТО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО НА БЪЛГАРИЯ" (в светлината на едноименната книга на чл. кор. проф. Веселин НИКИФОРОВ)

Предлагаме на Вашето внимание едно мнение на доц. Иван Николаев, д-р по икономика, по  6 глава  „Директна оценка от рецензенти, но по задължителни правила.” от книгата.  

 Доц. Иван НИКОЛАЕВ

                                                                                             д-р по икономика

            ЗА АДАПТИВНО И РАЦИОНАЛНО РЕЦЕНЗИРАНЕ НА

                                 ТВОРЧЕСКИТЕ ПРОДУКТИ

         Претекст за настоящите бележки е книгата на чл.кор.проф. Веселин НИКИФОРОВ¹⁾  и научно-практическата конференция, проведена от Съюза на икономистите в България на тема: ”Как да се формира творческото пазарно стопанство в България”,  на която той беше докладчик.

         В шестата глава на книгата²⁾ авторът достатъчно подробно се спира на трите вида оценяване: директно, пазарно и с косвени методи. Съответно са отбелязани положителните и отрицателните страни и цялостната специфика на всеки вид оценяване.

         Допълнителна подкрепа на позициите на автора срещу косвените методи може да се намери в няколко насоки. Това е особено необходимо сега, понеже се забелязва едно засилено пристрастие в средите на научната администрация към индексите на цитиране импакт-фактора. Има се предвид, че величините, получени по тези методи, твърде много се влияят от размерите на отделните общества, от обхвата на работния език, от социалното и икономическото минало,развитие и настоящо състояние на обществото, от спецификата на отделните научни области.

        Ограниченото използуване на косвените методи за оценяване и различието в резултатите между пазарното и директното оценяване дават основание за сериозни грижи по усъвършенствуване на рецензирането.

        Авторът нашироко развива разбирането си, че е необходимо „въвеждането на задължителни законови и подзаконови изисквания за ясно, сигурно и еднозначно констатиране на научните приноси в резултатите от научните разработки”; съответно счита, че по този начин ще бъдат избегнати „субективизмът, нагласяванията и прокарването на вредни интереси”. Заслужава да се отбележи, че в авторския текст не се търси разнообразяване на процеса на рецензирането.

       Рутинната работа на лоялният рецензент започва с подробното запознаване с обекта и цели постигането на три неща: съставяне (формиране) на собствено мнение, натрупване на два описа – на постиженията и на слабостите. При втората стъпка – писането на рецензията, той се стреми да изрази своето мнение, като подбира и подрежда постиженията и слабостите, с оглед ползвателите на тази рецензия да възприемат като свое неговото мнение.

        Независимо от броя на рецензентите, привлечени за един и същ обект, тяхната процедура е една и съща. Тук, разбира се, не се отделя внимание на извращенията – пристрастия, упражняване на натиск, подкупничество.

       Мнозинството от рецензиите се поръчват и използуват от колективни органи – експертни и научни съвети, редакционни колегии, управленски органи и други подобни. Много рядко се прави рецензия за използуване от един поръчител.

       Обикновено обекта на рецензиране и самите рецензии се предоставят предварително на членовете на колективния орган. Широко е разпространено впечатлението, че тези членове твърде рядко преглеждат предварително рецензиите, а още по-рядко – обекта.

       На заседанието на колективния орган рецензиите се четат. Вниманието на членовете не е еднакво. Само една част от тях са много съсредоточени и си водят бележки, с оглед да потърсят допълнителни пояснения от рецензентите. Най-общо казано, колективният орган се доверява на рецензиите и приема своите решения съобразно поднесените препоръки.

       Еднообразието по рецензирането и приемането на решения от колективните органи е безпределно. А има алтернатива и тя се практикува от католическата църква. Веднага трябва да отбележа, че историята е пълна с примери, когато от консервативни и ретроградни формации са извличани полезни похвати (способи) за ползуване с прогресивни и дори с революционни цели.

       Провъзгласяването на светец в католическата църква е задължение и привилегия на нейния конклав (най-висш колективен орган на кардиналите). Предложението се обосновава от двама докладчици – адвокат на бога и адвокат на дявола. Първият докладчик (адвоката на бога) трябва да събере и поднесе на конклава всичко, което може да послужи като доказателство, че покойника е достоен да бъде обявен за светец. Вторият докладчик (адвоката на дявола) трябва да събере и поднесе на конклава всичко, което може да послужи като доказателство, че покойника е не достоен за светец. Всеки член на конклава получава възможност да съпостави изчерпателните описи на достойнства и пороци на покойника и да си формира окончателно собствено мнение за позиция при гласуването. Тази процедура осигурява пълноценна работа и на двамата докладчици и на всеки от членовете на конклава. Считам, че при достатъчно абстрактно мислене всеки интелигентен човек ще признае, че нашата практика на рецензиране е по-примитивна и по-малко резултатна от практиката по провъзгласяване на светци в католическата църква. Има на какво да се поучим от тази практика.

         Впрочем, тук имаме полуоткрехната врата. Известно е, че един от похватите за верифициране на прогнозни и други вероятностни разработки се нарича „адвокат на дявола”. И той възпроизвежда най-същественото от този елемент на спомената по-горе практика.

        Препоръката: има място, наред с привичното и утвърденото от разпространената практика рецензиране, да се даде простор за пренасяне на полезния опит с висок ефект от практиката на католическата църква в работата на различните колективни органи у нас. Очевидно, подобно пренасяне в началото ще бъде по силите на най-образованите, по състав, колективни органи.

      П.П. Интересуват ме всички възможни бележки върху горния текст – И.Н.

1)    1)|НИКИФОРОВ, Веселин – Как да се формира творческото пазарно стопанство в България, изд. „Сиела”, 2008г.           

2)    2)„Директна оценка от рецензенти, но по задължителни правила.”

НА 8 АПРИЛ т.г. СЪЮЗЪТ НА ИКОНОМИСТИТЕ  В БЪЛГАРИЯ  ОРГАНИЗИРА  НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА 

                                                              КОНФЕРЕНЦИЯ на тема:

                       "ВЪЗМОЖНИ И НЕОБХОДИМИ МЕРКИ ЗА ПО-БЪРЗОТО ИЗЛИЗАНЕ ОТ

                                                        ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА"

   КОНФЕРЕНЦИЯТА ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ОТ 14.00 ЧАСА В НАЦИОНАЛНИЯ ДОМ НА НАУКАТА И ТЕХНИКАТА

                 СОФИЯ, ул. "Г.С. РАКОВСКИ", №108, зала №3 "Инж. Стефан САРАФОВ", етаж ІІ.

   ПРЕДЛАГАМЕ НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА ЧЛ.КОР. ИВАН АНГЕЛОВ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ОБСЪДЕНИ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА.

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Антикризисни мерки

Сегашната световна криза се дължи главно на недостатъчно търсене. Тя се изрази в чувствително спадане на производството, заетостта, доходите и на бюджетните постъпления. Венец на всичко това беше и сривът на доверието. Тези общи заключения са валидни и за България. При 5,0% спад на БВП през 2009 г. индивидуалното потребление у нас намалява със 6,2%, държавното с 5,5% и инвестициите за основен капитал с 27,0%.

Главна цел на предлаганите мерки е стимулиране на вътрешното търсене, за да спре спадът на производството, заетостта, доходите и приходите в бюджета, и да се подобри събираемостта на държавните вземания през 2010 г. Така ще се подготвят условия за стабилизация на икономиката през 2011 г. и начало на съживяване към края на 2011- началото на 2012 и следващите години.

Основните принципи върху които почиват предлаганите антикризисни мерки са:

·        Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни;

·        По-заможните слоеве поемат по-голяма част от тежестта на кризата;

·        Антикризисната политика на България съответства на политиката на ЕС и на стратегията «Европа 2020»;

·        Антикризисните мерки се изпълняват в рамките на предварително определен ресурс.

Най-спешните антикризисни мерки са:

1. Възстановяване на преобладаващата част от задълженията на държавата и общините към бизнеса по изпълнени държавни поръчки, ДДС и акцизи до края на май 2010 г., дори с цената на по-големи месечни бюджетни дефицити. Да се изготви график за пълно издължаване до 30 септември 2010 г.;

2. Бързо взаимно разчистване на огромните междуфирмени задължения. Това може да освободи стотици милиони лева на фирмите;

3. Прилагане на ускорена амортизиция за закупено от фирмите оборудване с производствено предназначение през 2010 г.;

4. От 1 юли 2010 г. да се освобождава от корпоративен данък печалбата на фирмите, използвана за изследователска дейност, за структурна и технологична модернизация;

5. Запазване на сегашната бюджетна субсидия за образование, наука и иновации и при възможност – увеличение през втората половина на годината;

6. Увеличение на средствата за здравеопазване с 300-350 млн. лв. от резерва на Здравната каса, който е целеви и не може да се използва за други нужди;

7. Незабавна инвентаризация на неосигурените около 1 млн. души. Да се отказва безплатна здравна помощ на неосигурени с нормални доходи, а бедните да се осигуряват от държавата по установения ред;

8. Стимулиране насочването на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в приоритетни за България дейности и прилагане на антистимули за ПЧИ в периферни дейности, в съответствие с най-новите препоръки на МВФ;

9. Допълнителни мерки за улесняване започването на собствен бизнес;

10. Заплащане от държавата по 250 лв. месечно на човек за фирми в кризисни затруднения за запазване на най-квалифициран персонал за срок до една година;

11. Предоставяне на 400 млн. лв. на Българска банка за развитие за нисколихвени оборотни и инвестиционни кредити на малки и средни фирми. Разликата до пазарната лихва да се покрива от бюджета;

12. Незабавна мащабна топлинна изолация на обществени и частни сгради. Разходите за частни сгради да се покриват от собствениците и с банкови кредити при облекчени условия, съгласно установения ред;

13. Доколкото присъединяването към «чакалнята» на Еврозоната и към самата Еврозона се затруднява от антикризисните мерки, то да се изостави засега като непосредствена цел на държавната политика, а и шансовете за скорошното ни приемане са нищожни. Постъпките за Еврозоната да се възобновят след кризата;

14. Ускорена продажба на емисии по протокола от Киото;

15. Драстични мерки за подобряване събираемостта на данъците, акцизите и митата. Ожесточаване на санкциите за неплащане. Повишаване ефикасността на данъчната и митническата администрация. Да не се намаляват техните заплати, защото това ще повиши корупционната им уязвимост;

16. Засилване на вътрешноведомствения контрол в държавните и общинските учреждения за предотвратяване на нарушенията от самия корен;

17. Повишаване ролята на бизнес асоциациите за подобряване на ефективността и ограничаване нарушенията на финансовата дисциплина;

18. Облагане с еднократен «данък солидарност» (5-10%) на притежателите на големи недвижими имоти, луксозни лимузини, яхти, самолети и големи депозити към 22 март 2010 г. Народното събрание да приеме специален закон до края на Май 2010 г.;

19. Пропорционалният (плосък) данък върху доходите на физическите лица да се трансформира от 1 юли 2010 г. в умерено прогресивен данък с три ставки (15%, 20% и 25%) и необлагаем минимум от 400 лв. месечно. Не е вярно, че подоходният данък отблъсква чуждите инвеститори. Това може да важи частично само за корпоративния данък;

20. В рамките на международните ни задължения, да се повиши акцизът за внос на луксозни и други стоки за екстравагантно потребление.

21. Повишаване ефикасността на Закона за незаконно придобито имущество (закона Петканов) и разширяване компетенциите на комисията «Кушлев» за ускорено събиране на държавни вземания;

22. Ограничаване на социалната поляризация, която поражда у хората чувство за повсеместна несправедливост, неприязън, отчуждение, враждебност към държавата и нежелание за участие в решаването на нейните проблеми;

23. Обхващане на всички ромски деца в училищата, ако е необходимо и с подходяща принуда. Привличане на възрастното ромско население в краткотрайни (2-3-4 месечни) курсове за квалификация, ако е необходимо с подходяща икономическа принуда. Ромите имат огромен интелектуален потенциал, който трябва да се използва, вместо да се толерира деструктивното им поведение и да се внася работна сила от чужбина;

24. Прекратяване на публичните междуинституционални вражди в правораздавателната система. Бърза и драстична реформа в тази система под прекия надзор на Европейската комисия, защото българските власти не могат или не желаят да я извършат вече 20 години;

25. Ускоряване на делата по несъстоятелност, стопански спорове и други подобни;

26. Да се замразят до края на 2010 г. цените, определяни от ДКЕВР, освен в случаите, когато поскъпват доставните цени от световните пазари (петрол, природен газ, въглища). Да не се допуска въвеждането на «такса мощност»;

27. Съкращаване до края на юли 2010 г. на излишен персонал (10-15 хил. души) в централната и местната администрация. Съкращенията да се направят след установяване на ненужните административни служби, а не с еднакъв за всички процент;

28. Да се прекрати притокът на имигранти извън страните от ЕС, които конкурират нашите работници на пазара на труда. Да не се издават разрешения за работа на такива чужденци, освен за висококвалифицирани специалисти, а фирмите нарушители да се санкционират строго;

29. Увеличение на най-ниските заплати и пенсии, които са под жизнения минимум, за да се помогне за оцеляването на тези хора;

30. Увеличение на бюджетните субсидии за общини в много тежко икономическо и социално положение, особено за неотложни местни обекти (свлачища, водозащитни съоръжения, мостове и др.) с проектна готовност и осигуряващи работни места;

31. Редовно изплащане на средствата по извършени от фирмите работи, възстановяване на ДДС и акцизи, по социални програми, бюджетни трансфери към осигурителната система, за общините и др.;

32. Увеличение на средствата за подпомагане на безработни за една година до 60% от заработваното преди това. Масова кампания за преквалификация на безработни при държавно/частно партньорство;

33. Разширяване на броя и обхвата на ваучерите за храна на работници, а също и на безплатни обяди за бедни възрастни хора;

34. Предоставяне на нисколихвени заемообразни помощи на безработни семейства без други доходи, които изплащат ипотечни заеми и нямат второ жилище;

35. Въвеждане на мобилизационен (дори полувоенен) режим за бързо подобряване на усвояването на еврофондовете;

36. Да се подготвят планове за пенсионна, здравна, образователна, научна, административна, съдебна, в БДЖ и други реформи, но към тяхното изпълнение да се пристъпи веднага след излизането от кризата. Всяка реформа изисква допълнителни ресурси, каквито сега нямаме, а наслагването на допълнителни шокови напрежения за хората към съществуващото поради кризата може да наруши социалната стабилност в обществото;

37. Да не се приватизират държавни и общински активи под никаква форма до излизане на страната от кризата. Златното правило е, че по време на криза умните хора купуват, а не продават имоти;

38. Всички държавни решения с важни икономически и социални последствия да се вземат след консултации със социалните партньори в рамките на Съвета за тристранно сътрудничество.

Предложените мерки да се подредят приоритетно, като осигуряването им стане с бюджетен дефицит до 3%, финансиран от фискалния резерв, което набавя допълнително 2 млрд. лв. Да се емитират държавни облигации за 1,0 млрд. евро., които да се използват за същата цел. Форсираното по-добро усвояване на еврофондовете може да осигури още поне 0,5-0,7 млрд. лв. Така могат да се набавят около 4,0-4,5 млрд. лв. за финансиране на предложените мерки. (При най-благоприятни условия: продажба на емисии по протокола от Киото, значителни постъпления от «данък солидарност», подобрена събираемост на данъци и др. тази сума може да достигне 6,0-6,5 млрд. лв.). По-ниско приоритетните мерки, които изискват средства над тази сума и по-висок бюджетен дефицит да не се изпълняват през 2010 г.

Критерият за оживление и необратимо излизане от кризата е значително възстановяване, макар и не напълно, на предкризисното ниво на производство, заетост и доходи. Прираст на производството или на износа през отделен месец и в символични размери не е гаранция за оживление. Да не говорим за „кризисния индекс” или „кредитния рейтинг” на съответни агенции. Нужни са положителни данни за производството и заетостта за няколко тримесечия, за да се приеме че оживлението е необратимо.

21 март 2010 г.

Публикувана в ДУМА

на 24 март 2010г.

Предлагаме на Вашето внимание изказване на чл.кор. Иван АНГЕЛОВ на конференция,

проведена от СИБ на 23.02.2010г. на тема: "Левът си отива! Идва ли Еврото?"

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Кризата в еврозоната и България[1]

Още от 1997-1998 г. се застъпвам за присъединяването на България към ЕС. Сочех, че България нямаше и няма икономическо и политическо бъдеще извън ЕС. През 1999 г. получихме покана за присъединяване и на 1 януари 2007 г. станахме официално член на общността.

Актът на присъединяването обаче е само първа крачка на един продължителен и труден процес на интеграция в ЕС. Като държаха сметка за големите различия между страните членки, ръководителите на ЕС решиха през 1991 г. в Маастрихт, без да говорят за това открито, да се премине към интеграционен процес на две скорости[2]:

Едната – нормалната и по-бавна, да важи за по-слабо развитите страни членки на общността, включително и страните от четвъртото разширение, което включи и България. В нея степента на интеграция е по-малка. Тя има само обща аграрна политика и наченки на интеграция в много други области на икономиката и обществото.

Другата, с по-висока степен на икономическа интеграция, която, след продължителни многогодишни дискусии, беше формализирана на 1 януари 1999 г. със създаването на Европейски икономически и валутен съюз, наричан еврозона. Тя започна с 12 членки и към началото на 2010 г. има 16 членки с 370 милионно население. Характерно за тази по-малка, но по-интегрирана общност е наличието на обща парична и валутна политика и обща валута, наред с общата аграрна политика, валидна за всичките 27 страни членки на ЕС.

Еврозоната е праобраз във все още доста суров вид на бъдещата високо интегрирана във всички области европейска общност. Еврозоната е само втората стъпка, след създаването на ЕС, на един много дълъг, сложен и труден процес на европейската интеграция. В сегашния глобализиран свят, Европа няма друга алтернатива, освен да продължава интеграцията с ускорен темп. Без това тя няма да може да се конкурира успешно през следващите години и десетилетия с икономически гигант като САЩ и с очертаващия се втори гигант в Азия – Китай.

Като част от ЕС България също няма друга алтернатива, освен да участва активно в този интеграционен процес. В конкретния случай това означава да се сремим към членство в еврозоната. За мен не стои въпросът дали България трябва да се присъедини или не към еврозоната. Отговорът тук е само един – ДА! Големият проблем сега за нас е не дали, а кога и как? По първия въпрос има единство в нашата икономическа колегия. Различията са по втората част – кога и как да се присъединим.

Ускореното приемане на България в еврозоната през последните месеци се превърна във фокус на икономическата политика. Това налага хладнокръвен анализ на този важен проблем, за да се предпазим от емоционални очаквания и горчиви разочарования.

Следкризисната икономика на България ще се развива трудно в условията на трайно фиксиран валутен курс на лева. Привържениците на валутния борд се надяват на бързо приемане в еврозоната като безболезнен начин за излизане от режима на валутен борд. Промяна на курса не е желателна по време на кризата. Ако присъединяването ни към еврозоната стане след 6-7 или повече години, което е почти сигурно, промените във валутнокурсовия режим след кризата са неизбежни.

А защо присъединяването към еврозоната може да се забави?

Първо. За да бъдем приети в тази общност не е достатъчно ние да го желаем. Трябва да сме желани и от домакините - сегашните нейни членове. Те обаче засега и в обозримото бъдеще не са готови да приемат нови членове, защото са в тежко положение -  нарушена е финансовата стабилност на еврозоната (виж таблицата).

Основни показатели за Еврозоната

Източник: Есенна (2009 г.) прогноза на Европейската комисия

Пояснение: Данните за 2007 и 2008 г. са отчетни, за 2009 г.

очаквани и за 2010 и 2011 - прогнозни. Безработицата е

в % към работната сила. Всички други редове, без последните

три са в % към предходната година.

Кризата в еврозоната се изостри. Най-тежко е положението в Гърция. Макар и не в същата степен, сериозно е положението в Испания, Португалия, Ирландия и до известна степен – в Италия. Правителствените ръководители и финансовите министри на страните от еврозоната и от ЕС няколко пъти обсъдиха положението в Гърция. Засили се и спекулативният външен натиск върху Гърция, за който предупредиха напоследък Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман. Тук са замесени и интереси, целящи дестабилизация на цялата еврозона и на нейната валута. Рязко спадна курсът на еврото. Гърция е заплашена от намаление на нейния рейтинг от световните рейтингови агенции с всичките негативни последствия.

Засега страните от еврозоната не предлагат финансова помощ, а и Гърция не иска такава. Премиерът на Гърция Папандреу заяви на 18 февруари 2010 г.: „Ние не молим за парите на германските, френските, италианските или други данъкоплатци... Искаме само политическа подкрепа, за да прекратим спекулациите и клеветите срещу нашата страна... Помолихме да ни се даде време да приложим програмата си, която ще повиши доверието към нас и ще ни позволи да получим заеми при нормални условия”.

Освен изброените по-горе, още няколко страни в еврозоната имат сериозни икономически и финансови проблеми. Бюджетният дефицит на Гърция за 2009 г. е 12,7% от БВП, на Ирландия 12,5%, на Испания 11,2%, на Франция 8,3%, на Португалия 8,0% и средно за еврозоната 6,4%, при допустим таван 3,0%. Публичният дълг на Италия за 2009 г. е 114,6% от БВП, на Гърция 112,6%, на Белгия 97,2%, на Португалия 77,4%, на Франция 76,1%, на Германия 73,1% и средно за еврозоната 78,2%, при допустим таван 60%. Доста банки в еврозоната предоставиха преди кризата големи кредити на източноевропейски страни, част от които сега са необслужваеми. Безработицата в еврозоната вече превиши 10% и се очаква да расте през следващата година.

На 18 февруари агенция Ройтерс публикува пет вероятни сценария за развитието на гръцката криза и за влиянието й върху общата криза на еврозоната. Между тези сценарии има и доста песимистични. В Европа и в САЩ напоследък дори се чуват предвиждания за опасност от разпадане на еврозоната. Тревогите на хора като Нуриел Рубини и Джордж Сорос не са за пренебрегване.

Кризата в Гърция може да повлияе и пряко върху нас, понеже голяма част от активите на търговските ни банки са гръцки. Има доста гръцки капитали и в реалния ни сектор. По данни на БНБ от началото на 1999 г. до края на 2009 г. в България са постъпили 2,8 млрд. евро ПЧИ от Гърция. През 2008 г. 9,9% от нашия износ е бил за Гърция и 5,3% от вноса.

Само наивник или авантюрист може да разчита, че в такава сложна обстановка Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) ще допуснат кандидати в „чакалнята” на еврозоната с перспектива да бъдат приети за нови членове. Приемането в ERM II, популярно известен като „чакалнята” не означава членство в еврозоната, но се счита за някаква форма на неофициален и необвързващ ангажимент за възможно бъдещо членство. Страните от еврозоната едва ли ще поемат такъв ангажимент при сегашните условия, когато се борят срещу опасността от още по-голяма дестабилизация и дори разпадане. Това е последното нещо с което те биха приели да се занимават. Ще бъде тактическа политическа грешка ако българските власти пренебрегнат това положение. Престижът на нашата страна ще пострада от такава незряла политическа стъпка. Аз предупредих за това в мои статии във в. ПАРИ в началото на януари т.г.

Симеон Дянков обаче подведе премиера, че трябва да кандидатстваме за „чакалнята” сега и подчини на тази кандидатура цялата бюджетна политика. С цената на фалшификации (прехвърляне на 1,5-2,0 млрд. лв разходи от 2009 към бюджета за 2010 г.) намали бюджетния дефицит за 2009 г. до 0,8% и наложи неизпълним балансиран бюджет за 2010 г., за да впечатли ЕК и ЕЦБ. В името на тази погрешна цел сега се потиска бизнесът, расте безработицата, забавя се стопанското оживление, закриват се болници, намалява се субсидията на Здравно-осигурителната каса за лекарства за неизличими болести и се причиняват големи страдания на милиони българи. Какво друго е това, освен авантюризъм!

След завръщането си от заседанието на Европейския съвет на 11 февруари, Министър-председателят призна че нямаме шансове за „чакалнята” през тази година и че няма вероятност да ни приемат в еврозоната поне през следващите 2-3 години. Той съобщи, че Дянков продължавал да настоява „да влезем там, за да стабилизираме еврозоната”. Този човек изглежда си въобразява, че е месия – спасител не само на България, но и на Европа!

Страните от еврозоната едва ли ще се решат към собствената си нестабилност да прибавят допълнителна през следващите години с приемане на ненадеждни кандидати като нас. Ще се нуждаят от няколко години, за да излязат самите те от кризата. След това ще им трябват още няколко нормални следкризисни години за собствено стабилизиране. И едва тогава може би ще се замислят за допускане в „чакалнята” и евентуално приемане на нови членове ако обстановката в Европа позволява. Към това следва да се прибавят и все по-настойчивите призиви в еврозоната за затягане на критериите и дори за въвеждане на допълнителни изисквания за нови членове. Има и гласове за разпускане на еврозоната, в което не ми се иска да вярвам. В тази обстановка Полша си поставя като цел 2015 г. Ако приемем полската цел за реална, България няма шансове преди 2017-2018 г.

Второ. За да бъдем приети трябва да сме добре подготвени и да отговаряме на критериите за присъединяване. От формалните критерии за присъединяване България не изпълняваше преди кризата само този за ниска инфлация. През 2008 г. инфлацията у нас беше 12%, при 3,3% в еврозоната. Сериозна, макар и неформална пречка беше и големият дефицит по текущата ни сметка (25% от БВП, при 1,1% в еврозоната) и големият ни брутен външен дълг (108,4% от БВП), от който 35,5% краткосрочен. Известно е, че по време на криза инфлацията спада и дори възниква опасност от дефлация. Намаляват и дефицитите в текущата сметка. Така стана и у нас, но това не е заслуга на правителствената политика. Трябва да си даваме сметка, че макроикономически и макрофинансови показатели за кризисни години не са надеждно доказателство за трайното състояние на икономиката. Тези показатели дават изкривена картина за икономиката. А страните от еврозоната държат именно на това.

Нашите лихвени равнища сега са доста по-високи от тези в еврозоната. Не отговаряме и по показателя инфлация за 2009 г. В еврозоната средногодишната инфлация беше 0,3%, а у нас 2,5%. В страните от еврозоната настояват и балансът по текущата сметка да се превърне във формален критерий. На последната среща с президента Първанов председателят на еврозоната Жан-Клод Юнкер обърна внимание и на необходимостта да повишаваме конкурентоспособността на икономиката си[3]. Симеон Дянков се надява, че при сегашната ниска кризисна инфлация и намален дефицит в текущата сметка ръководството на ЕЦБ  и на ЕК ще приемат, че заслужаваме да бъдем допуснати в изпитателната „чакалня” на еврозоната през 2010 г.

Това едва ли ще се случи. Те сигурно (и с основание) ще настояват България да докаже, че може да поддържа ниска инфлация, ниски лихви и валутно-финансова стабилност в няколко нормални следкризисни години. Жан-Клод Юнкер писа през втората половина на февруари 2010 г. в германски вестник: „Трябва да сме сигурни, че кандидатите ще спазват критериите дълго време”.

            Пътят към еврозоната не е постлан с рози. Нека разсъждаваме по някои от проблемите. Едно от най-важните изисквания за присъединяване е поддържането на ниска инфлация. Повечето кандидати са сравнително бедни страни, които желаят да се развиват по-бързо. Всеки интензивен растеж обаче е съпроводен с по-висока инфлация. През предкризисните години всички страни кандидати имаха по-висок растеж, но и по-висока инфлация от страните членки. През 2008 г. средногодишната инфлация в еврозоната беше 3,3%, а в Латвия – 15,3%, в България – 12,0%. в Литва – 11,1%, в Естония – 10,6%, в Румъния – 7,9%, в Чехия – 6,3%, в Унгария – 6,0%[4]. Тази причинно-следствена връзка е лесно доказуема и теоретически. Възниква конфликт между две взаимно изключващи се национални цели: ускорен растеж (пораждащ по-висока инфлация) и присъединяване към еврозоната (изискващо обратното). Кое е по-важно (ускореният ратеж или присъединяването към еврозоната), за да бъде предпочетено? Няма лесен отговор на този въпрос. И все пак, ако трябва да дам някакъв отговор, ще предпочета високия растеж.

И дали авторите на критериите от Маастрихт не са замислили еврозоната още при зараждането й като клуб на развити страни пред които не стои задача за ускорено догонващо развитие, неизбежно съпровождано с по-висока инфлация! Дали те не поставят по-слабо развитите страни кандидати пред нерешима задача! Дали тежестта на инфлацията като критерий за членство не следва да се намали, за да се отстрани несъвместимостта между двете национални цели на кандидатите! Защото не е възможно съжителство на висок догонващ растеж и ниска инфлация.

            Да вземем друг проблем. Кандидатите за еврозоната са по-слабо развити и с по-ниско средно равнище на цените в сравнение със страните членки. По най-нови данни на Евростат средното равнище на цените в България през 2008 г. е било 48,3% от средното в еврозоната. В Румъния то е било 58,6%, в Литва 62,1%, в Унгария – 65,5%, в Полша – 66,4%, в Латвия 69,8%, в Чехия – 70,0% и в Естония 75,0%. За групата на търгуемите стоки разликата в цените е по-малка, но при нетъргуемите – много по-голяма, за някои видове услуги – няколко пъти. Като членки на ЕС по-бедните страни кандидати за еврозоната се включват в процеса на икономическо и социално сближаване, в това число и на средните ценови нива. Това е закономерност за всяка интеграционна общност, която никой не може да отмени. Цените в страните кандидати ще растат по-бързо от цените в страните членки и спазването на условието за ниска инфлация ще бъде много трудно, на границата на невъзможното.

Цените в България ще растат по-бързо, отколкото в другите страни кандидати. И още по-бързо в сравнение със страните членки. При равни други условия България най-трудно ще постигне изискваната ниска инфлация, понеже е най-изостанала и трябва да догонва най-много. Да се откаже от процеса на икономическо сближаване е невъзможно, а присъединяването към еврозоната е желателно. Двете цели взаимно се изключват. Коя да бъде предпочетена? Възможно ли е съчетание между тях? Този въпрос също няма лесен отговор.

Положението на сраните кандидати за еврозоната ще се усложнява през следващите години и по други причини. Със стопанското оживление в световен мащаб през следващите години ще поскъпват енергоносителите. Очаква се повишение на дефицита по текущата сметка, понеже вносът ще расте по-бързо от износа. Трайно фиксираният валутен курс у нас и обезценяването на валутите в някои съседни страни ще затрудняват допълнително износа ни и ще улесняват вноса. Всичко това ще затруднява допълнително нашата икономика, която едва ли ще е готова скоро по тези показатели.

Трето. Общото впечатление за България в Европа като член на ЕС вече три години не е благоприятно. И за това сме си виновни ние. В интервю за в. Либр Белжик на 13 декември 2009 г. комисарът по разширяването Оли Рен за първи път заяви публично, че България и Румъния не са били готови за ЕС на 1 януари 2007 г., но са приети, понеже предварително били определени срокове за приемането им. Той препоръча да не се определят предварителни срокове за приемане на нови членове и да се прилагат по-строги критерии за членство в ЕС. Известно е, че заедно с Румъния сме най-проблемните страни в общността. В ЕЦБ и ЕК знаят това и сигурно ще се вслушат в препоръките на Оли Рен, още повече, че той продължава да е член на Европейската комисия за нов мандат. Те едва ли ще повторят грешката си от приемането ни в ЕС през 2007 г.

            Жан-Клод Юнкер заяви на 13 февруари 2010 г.:”Различията между страните в зоната не трябва да се увеличават. Валутната зона не може да съществува дълго ако различията в текущите сметки на икономиките стават твърде големи”. Той повтори своите опасения и на срещата си с президента на България на 25 февруари 2010 г. Това беше адресирано недвусмислено по наш адрес. Защото през 2008 г. България беше рекордьор в ЕС с 25,0% дефицит по текущата сметка. Макар и намален през кризисната 2009 г. той е неколкократно по-висок от средния в еврозоната.

            Маркус Фербер, член на комисията по икономически и парични въпроси в Европейския парламент даде интервю за в. Пари на 1 март 2010 г. На въпроса: Кога очаквате България да стане част от еврозоната? Отговори: „Когато успеете да покриете всички критерии, така че не мога да назова конкретна година. Но едно е сигурно – веднаж вече избързахме с България и нейното членство в ЕС. Сега не трябва да допускаме тази грешка (почернянето мое – И.А.). Днес не трябва да се избързва, а да се покрият критериите за влизане в еврозоната”.

            Четвърто. Провежданата икономическа политика трябва да улеснява подготовката ни за бъдещо присъединяване към еврозоната. У нас сега се провежда репресивна рестриктивна икономическа политика. Това е особено силно изразено в бюджетната политика. Българското правителство се гордее, че през 2009 г. е имало най-малкия бюджетен дефицит в ЕС и че за 2010 г. единствено предвижда балансиран бюджет. В доклада на проф. Порязов се подкрепя политиката на правителството за балансиран бюджет. Това се оправдава с традиционното твърдение, че не бива сега да се трупат дългове, които да се плащат от бъдещото поколение.

            По принцип балансираният бюджет е най-добрият вариант. За дългосрочен период от 10-15 и повече години това е задължително изискване към бюджетната политика. Но през дългите времеви хоризонти като правило има добри и лоши години.

През добри години обикновено има висок растеж на БВП, относително висока заетост, добри доходи за работещите и големи постъпления в бюджета. През такива години следва да се провежда политика на умерени бюджетни излишъци – 1-2-3% от БВП. А държавата да се намесва при нужда с повишаване на данъците, на лихвите по кредитите и да намалява държавните разходи в бюджета, за да предотврати прегряване на икономиката и свързаната с това висока инфлация.

През кризисни години, когато стопанската активност на частния сектор е отслабена, се налага намеса на държавата чрез намаляване на данъците и лихвите по кредитите и увеличаване на държавните разходи за подкрепа на вътрешното потребителско, държавно и инвестиционно търсене, за да се смекчи дълбок спад на производството, заетостта и доходите. И теорията, и стопанската практика е доказала, че в такива случаи умерените бюджетни дефицити (1-2-3% от БВП) са не само допустими, но и необходими.

Точно такава беше ситуацията в САЩ и в другите развити икономики през есента на 2008 г. Световните лидери бяха изправени пред две злини:

Първата, да се придържат към традиционната политика на неокласическата школа за ненамеса или ограничена намеса на държавата в икономиката, разчитайки на така наречената „саморегулираща се способност на пазара”. Това означаваше дълбок срив, дори депресия на американската и на световната икономика, като тази от 30-те години на миналото столетие, с непредвидими тежки последствия. За опасността от такъв тотален срив предупреди и тогавашният американски президент Буш.

Втората, държавата да се намеси бързо като „наводни” икономиката с ликвидност, за да спаси от фалити големи финансови институции и корпорации от реалния сектор, за подкрепа на почти замръзналото кредитиране и на спадналото търсене, а чрез него и на производството, с цената на големи бюджетни стимули. Така се смекчаваше резкият спад на производството, заетостта и доходите, но се увеличаваха бюджетните дефицити и публичната задлъжнялост с всичките добре известни негативни последствия.

Коя от двете злини беше по-малка? Безспорно, втората, защото първата означаваше световна катастрофа. Световните лидери от най-големите страни и другите икономики от Г-20, които произвеждат около 80% от световния БВП, постъпиха правилно като избраха втората злина.

Ако се върнем към твърдението в доклада на проф. Порязов за цената, която ще плаща следващото поколение, изборът би трябвало да е същият. Защото това е по-малкото зло и за бъдещото поколение. Много по-трудно би било за него да възстановява икономиката от руините при разстроен социален и политически мир, когато на повърхността излизат политици авантюристи с непредсказуемо поведение и злоупотребяват с мъките на милиони хора. Кой може да гарантира, че такава екстрена ситуация не би родила нов Хитлер на 21-ви век? Със всичките трудности, далеч по-малко трудно ще е на следващото поколение да изплаща натрупаните кризисни публични дългове в продължение на 5-10 години при нормално функциониране на икономиката и увеличени бюджетни и валутни постъпления.

Така трябваше да се постъпи и у нас. През есента на 2008 г. правителството на думи беше за такава политика, но не действаше достатъчно бързо и решително. Наследилото го правителство през лятото на 2009 г. провежда крайно рестриктивна икономическа и финансова политика. Тази политика не можеше да предизвика срив на световната икономика, защото България е твърде малка със своя под 0,20% от световния БВП, но предизвика нарастващ по тримесечия спад на БВП през 2009 г. и с това забавя и отлага възстановяването на икономиката. Цената на тази политика се изразява в по-голяма загуба на потенциален БВП, на потенциална заетост и на потенциални доходи и постъпления в бюджета. Всичко това се отразява неблагоприятно на подготовката на икономиката за приемане в „чакалнята”, а след това и в самата еврозона.

Пето, еврозоната е груб праобраз на бъдещия високо интегриран ЕС, но в нейното функциониране все още има много проблеми и неясноти. Продължават големите различия в инфлацията, в лихвите, в бюджетните дефицити, в дефицитите по текущите сметки, в публичната и брутната задлъжнялост. Тяхното решаване изисква диференциран подход и различни инструменти. А ЕЦБ разполага само с единна основна лихва и единна валута, които не обслужват еднакво успешно различните страни, защото към даден момент те са в различни ситуации и се нуждаят от диференциран подход. Например, ако Гърция имаше своя национална валута тя би могла да улесни частично решаването на някои свои проблеми чрез нейната обезценка, но при единна валута това не е възможно. Специалистите смятат, че единната валута и единната лихва обслужват по-добре най-развитите страни от еврозоната и по-несполучливо южните й членки.

Налице са тлеещи проблеми, чието решение не може да се отлага безкрайно. Все още не е доказано, че това е най-ефикасният и най-рационален начин за водене на единна парична политика в такава интеграционна общност с големи различия в условията на страните членки. Освен това, интеграцията в еврозоната продължава да е ограничена само до паричната политика. Всичко останало е до голяма степен в компетенцията на националните власти и много трудно се поддава на координация. А единна парична политика се прилага по-трудно при липса на единна фискална политика. Дори по време на кризата през 2008-2009 г. не беше постигната необходимата тясна координация на антицикличните мерки. Предстои още много дълъг път към всеобхватната икономическа интеграция. Еврозоната е далеч от ефективността и рационалността, които се очакват от нея.

            И накрая още нещо. У нас се култивира фалшива представа, че в еврозоната всичко е наред и тя решава всички проблеми. Това не е вярно! Макар че съм за присъединяване на България след добра подготовка, напомням че сондажите на Евробарометър за общественото мнение в страните кандидати показват намаляваща подкрепа за еврозоната. Това едва ли е случайно!

Дори и по време на кризата, когато се очакваше обратното. Очакванията бяха, че кризата ще засегне по-слабо страните членки, но това не се оправда. Един от най-убедителните примери е Испания, която, заедно с Великобритания, беше между най-засегнатите европейски страни по други причини. Очакванията бяха, че ако страна член на еврозоната пострада от кризата, другите страни от общността веднага ще й се притекат на помощ. Това също не се оправдава. Примерът с Гърция е достатъчно убедителен.

Всичко това едва ли е случайно! Членството в еврозоната не издържа изпитанията на кризата. Защото това членство решава някои проблеми, но създава нови. Трябва да се мисли сериозно за промяна на нетния баланс в полза на решените проблеми.

СЪЮЗЪТ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ОРГАНИЗИРА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА:

"ЛЕВЪТ СИ ОТИВА! ИДВА ЛИ ЕВРОТО?"

           КОНФЕРЕНЦИЯТА ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 23 ФЕВРУАРИ (ВТОРНИК) 2010г. ОТ 14.00 ЧАСА в  

         НАЦИОНАЛНИЯ ДОМ НА НАУКАТА И ТЕХНИКАТА:
         София, ул. "Г.С. Раковски", №108, зала №3, ет.ІІ.

            Представяме на Вашето внимание доклада на проф. д-р Д. ПОРЯЗОВ

                        П Р О Г Р А М А

14.00-14.10ч.  - Откриване– Доц. д-р Д. Хаджиниколов

                      Зам. пред. на УС на СИБ

14.10-15.00ч.- Доклад по обявената тема - проф. д-р
                    Делчо ПОРЯЗОВ    

 15.00-15.40ч.- Заявени изказвания:

                         Ст. н.с. д-р Татяна  Хубенова

                         Чл.кор. проф. Иван Ангелов                                                      

15.40-16.00ч. – Почивка 

16.00-17.30ч. -  Въпроси и дискусия

17.30-18.00ч. – Отговор на поставените въпроси                 
18.00-18.15ч. – Заключително слово

                         Проф. д-р Делчо ПОРЯЗОВ 

18.15-18.25ч. – Закриване – доц. д-р

                          Д. Хаджиниколов

Проф. д-р Делчо Порязов

ЛЕВЪТ СИ ОТИВА! ИДВА ЛИ ЕВРОТО?

1. Въведение в темата.

Министерският съвет на Република България вече взе решение да кандидатства за влизане в еврозоната. Очаква се Европейската централна банка да разгледа това искане и съответно да откаже или да даде своето съгласие. Общественото мнение на политическите и научни среди е различно. От адмириране до отрицание. Дори по този повод една кандидатура номинирана за вицепремиер по икономическите проблеми на страната пропадна. Не можа да се разбере от къде дойде провала - ”отгоре” или от самия него.  Впрочем за широката публика тази случка няма значение затова по-интересно ще бъде да припомня един друг факт.

            Мнозина са тези, които не са забравили, че точно преди една година, т.с. началото на 2009 г., тогавашният министър на икономиката доц. Петър Димитров заяви, че ще бъде добре да ускорим крачките си към Еврозоната и да приемем еврото за своя парична единица, вместо лева. Не зная дали за това изявление бяха известени останалите управляващи. Във всеки случай то бе подминато с мълчание. В замяна на това опозиционните политически сили, едва ли ще сбъркам като кажа, и болшинството специалисти определиха предложението за преждевременно и некомпетентно. Търсейки истината справедливо ще бъде да посочим, че Петър Димитров и сега, когато днешното правителство галопира крачките си към Еврозоната, потвърди положителното си отношение към практическото осъществяване на тази идея.

Официалната заявка за влизане в еврозоната, както съобщи финансовият министър Симеон Дянков в медиите е направена на 29 януари тази година. Не съм срещал до този момент информация за позициите на политическите сили, особено на тези представени в парламента. Имам усещания, че икономистите с либерални възгледи, макар и мълчаливо, подкрепят предприетата акция. От известните икономисти само чл. кор. проф. Иван Ангелов публично в  текущия печат заяви, че България не е подготвена да приеме еврото, че негативните последици за нея ще са по-големи, отколкото положителните; шансовете да бъдем приети са "нулеви" и в крайна сметка, това може да стане след "десетина години". Предполагам, че и други специалисти  подкрепят тази теза.

Приемам и уважавам съмненията, че днес е рано да отворим вратите на Еврото, но още по-твърдо съм убеден, че утре може да стане късно. Затова считам, че настъпва време да се сбогуваме с лева и благопожелателно да поздравим идването на Еврото. Единият "крал е мъртъв", но подчертавам не защото преди това е бил болен. Другият е роден вече десет години функционира успешно. Левът като национална парична единица на страната ни досега, ще продължи да живее в бъдеще посредством еврото, като колективни пари на Обединена Европа, от която България е неразделна част. Но преди да изложа аргументите си в защита на това гледище искам да хвърлим поглед върху зараждането на тази проблематика и да направим историческа справка за националните и международните пари.

            2. Закономерности на Стоково-паричното обръщение.

Отделният човек се труди и живее само чрез обществото. Той работи за себе си, но това става възможно единствено в колективи от себеподобни. Първоначално този начин на съществуване е наложен от обективната невъзможност хората да отстояват себе си от природата и в природата по отделно. По-късно, когато възниква собствеността и общественото разделение на труда, неговият начин на труд, производство и живот коренно се променя. Възниква стоково-паричната организация на обществения начин на производство и живеене. Отделното лице произвежда материални блага и оказва услуги, но за други, както и всички останали  произвеждат за него. С други думи създадените продукти и услуги вземат формата на стоки. Те попадат от ръцете на производителя в ръцете на потребителя, посредством парите. Историците сочат, че това е станало няколко хилядолетия преди новата ера. Тази организация на труд, производство и живеене, преминала през много етапи на развитие, наричаме сега пазарно стопанство.

Но когато производството на материални блага, необходими за човешкия живот и трудът на хората за производството им вземат стоково-парична форма възникват множество проблеми. Всички те се коренят в двойственото движение на създаваното материално богатство. От една страна това е движението на материалните блага в натурално-веществена форма, които ежедневно консумираме, за да живеем. От друга страна, успоредно на първото, е движението на стойността на същото това богатство, изразена във формата на пари. В сферата на производството, натурално-веществената и стойностната форма съществуват единно и са неотделими една от друга. Но докато натурално-веществената форма може да се види и да се пипне, стойностната форма е невидима. Тя не може да се докосне и се отличава от вдовицата Куикли, по думите на един всепризнат за хилядолетен ум, че човек не знае за къде да я хване. Стойността на създавания съвкупен обществен продукт във вид на определено количество пари и неговата натурално веществена форма се представят  като едно единно цяло.

Напускайки сферата на производството и отправяйки се към потребителя в сферата на обръщението, единното цяло се разпада на стоки, с висящи по тях етикетни цени, изразяващи стойността им в пари и материални блага, като предмети за потребление. Производителят получава неговата стойност в пари, но загубва материално веществената му форма като продукт за консумация. В същото време потребителят губи парите си изразяващи стойността на продукта, но придобива правото да го консумира. Единното цяло на материалните блага в сферата на производство се разпада в сферата на обръщението, на стойност в пари и в предмети за потребление. Но, ако пътищата господни са неведоми, още по неизвестни са пътищата на стоките от мястото на производство до мястото на тяхното потребление. Какво може да се случи по божите пътеки, човек трудно може да гадае. Стопанската история обаче ни е научила да знаем, какво се случва по дългия път на едновременното движение на стоките и парите от производството, разпределението, размяната, чак до потреблението.

Обективните закономерности, възникващи по време на движението на съвкупния обществен продукт от мястото на производство до неговото крайно потребление в двойствената му форма-натурално веществена като стоки и стойностна като пари, изисква провеждането на строго определена производствена, парична и финансова политика. Преди всичко логиката на закономерностите изисква пропорционално  движение и количествено съвпадение между парите и съдържащата се в тях стойност, представена вече като обем от цени. Всяко количествено отклонение между тях е с огромни последици за икономиката. При по-голяма стойност, изразена в цени, отколкото е количеството пари, пуснато  за обръщението на стоките, се стига до стагнация или криза. Няма пари, нито в ръцете на физическите лица, нито по сметките в банките. И обратно. При по-малка стойност на същия този съвкупен обществен продукт, отколкото са парите в обръщение, настъпва тяхното обезценяване и повишаване на техните цени, т.с. това, което наричаме инфлация. С други думи Централните банки на всяка държава трябва да провеждат такава емисионна политика, която да поставя в строго съответствие парите, намиращи се в обръщение и стойностната величина на подлежащия за реализация обществен продукт в същата тази сфера. За жалост, много са причините, които отклоняват воденето на такава парична политика. Но за тях по-подробно в други теоретични изследвания. Сега за парите-национални и международни.

3. Национални пари. Международни пари.

В теоретически аспект, парите по своята същност представляват самостоятелна форма на съществуване на стойността на създадения съвкупния обществен продукт. В процеса на производството, продуктите, както посочих се представят, като единно цяло от стойност /невидима/ и натурално веществени /видими/ като предмети за потребление. По пътя от мястото на производството към крайната фаза–потреблението, стойността на продукта се отделя от него и приема самостоятелно съществуване във формата на пари. Стоките и парите извършват паралелно движение, макар и в противоположни посоки. Но най-важното при това движение е  в количествено отношение те трябва да бъдат равни. И още нещо. Невидимата стойност не само може да се пипне, но и да се държи осезаемо в ръцете на хората, като определена сума пари. От тук и естествения въпрос, за колко време може да се задържи  непроменена тази стойностна величина. Отговорът не е еднозначен. Той е свързан с материала, от който са направени самите пари.

        Когато те са направени от благородни метали, насечени във формата на монети това "задържане" може да продължи много дълго време. То се изменя само в резултат на измененото съотношение на производителността на труда в отраслите, произвеждащи стоки и благородни метали. Иначе при наличие на повече златни и сребърни монети в обръщение, отколкото е стойността на стоките, те автоматически се превръщат в слитки. В условия на противоположна ситуация, кюлчетата от злато и сребро вземат формата на монети. Няма никакви сътресения. Такива няма и при взаимоотношенията между отделните държави. Защото златните точки – долна и горна, автоматически предопределят отлива и прилива на благородни метали между тях. Впрочем, затова не съществува и понятието валутен курс. Златото и среброто, макар и да приемат формата на национални монети имат собствена субстанционална стойност и цени еднакви в световен мащаб.

Нещата из основи се променят, когато парите са направени от хартия. Такива пари нямат собствена стойност и огледално представляват стойността на материалните блага, за чиято реализация са пуснати в обръщение. Но тя бързо се променя в зависимост от измененото съотношение между тяхното количество, пуснато в обръщение и действителната стойност на подлежащият за реализация съвкупен обществен продукт. Именно в това се състои смисъла на изискването за количествено равенство между пари и стойност и по конкретно между представляваната стойност от книжните заместители и действителната стойност на материалните блага. Тук е ахилесовата пета на книжнопаричното обръщение, господствуващо в съвременния свят. Необходимостта от строг контрол върху това съотношение предизвика въвеждането на валутен борд.

Българският лев изживя, своето битие и като златни и като книжни пари. Само две години след освобождението ни от турско робство България изгради своя парична система. През 1880 година за законна парична единица бе приет лева, разделен на 100 стотинки. Цялостно системата бе устроена по модела на френската парична система. В нейните основи бе заложено функционирането на двата благородни метала – златото и среброто, т.с. биметализма. Насякоха се и първите количества златни и сребърни монети. Книжните заместители – същинските книжни пари и кредитни банкноти бяха обменяни срещу монети от двата благородни метали.

Този златно-сребърен мономентализъм беше заменен след първата световна война, както и във всички останали държави със златно-слитковия стандарт. При него книжните заместители останаха обменяеми срещу злато, но не като монети, а като слитки и затова бе наречен орязан златен стандарт. Но в действителност, не в орязването се състои бедата. Същинската катастрофа дойде по време на  Втората световна война, когато инфлационният поток нулифицира по същество книжно паричното обръщение в цяла Европа, в това число и в България.

Следващият етап от житието на българския лев е свързан със социалистическата система. След няколкократни парични реформи, последната от която е през 1961 г., левът функционираше добре и съдействуваше развитието на икономиката. Обезценяването и инфлацията не бяха познати. Истинска злополука, левът преживя през втората половина на изминалото десетилетие, когато неговото инфлационно обезценяване се измерваше не с проценти, а в пъти. Тя бе прекратена със зачертването на цели три нули. От тук започна неговото просперитетно развитие. Сега българският лев, благодарение на валутния борд е изключително стабилен и отличното "здравословно" състояние му дава основание за претенции да продължи да живее и посредством еврото, извоювало правото и на международни пари. А какво представляват самите международни пари?

Всяка национална парична единица функционира в границите на съответната държава, в чиито рамки осъществява реализацията  на произведените материални блага. Икономическите взаимоотношения между държавите, прекрачват техните граници и ги превръщат съответно в длъжници или кредитори. Когато една държава е длъжник по отношение на всички останали, то  тя трябва да заплати с пари този дълг. Ако те са от злато и сребро, проблемът се решава бързо. Дори в монетна форма, благородните метали събличат националната си униформа и погасявайки задължението се отправят от страната длъжник към страната кредитор. Така е било до Втората световна война, когато, както в отделните държави, така и в света като цяло е налице златно монетния или златно слитковия стандарт, като парични системи. Все още не са се появили понятията валута и валутни курсове. Златото и среброто са валутата, като световни пари и тяхната естествена мярка е теглото.  Книжните национални парични единици циркулират само в отделните държави, но не и помежду тях. Поради тази причина, няма нужда да се сравнява съотношението между стойностните им величини. И ако е ставала обмяна на книжно-парични знаци между отделните държави, то това се е извършвало на основата на обявения златен мащаб и действителната им покупателна способност на вътрешния пазар.

 По време на Втората световна война Европа е в развалини. Циркулиращото до войната злато, като международни пари е изпокрит в подземията на банките. Вратите на фабриките са затворени. По земята, вместо хляб се ражда смърт. Хората се самоубиват. Но краят на разрухата се вижда. През 1944 г. в малкото американско градче Бретън-Уудс, където топовните изстрели от стария континент не се чуват се провежда международна валутно-финансова конференция. Тъкмо тук и на нея се ражда устройството на международната валутна система, която след много поправки функционира и до днес. На тази конференция се приема решение, наред със златото като международни пари да се използва и книжният американски долар, с фиксирано златно покритие и съгласие от страна на САЩ да го обменят срещу съответното по мащаба му количество злато. Така за първи път в историята на човечеството, не благородните метали, признавани от всички в света, а една национална книжно-парична единица се превръща в международни пари. Опустошена и изтощена Европа падна на колене пред силна Америка.

            Тази система в първоначалния си вид просъществува около три десетилетия. Време, през което Европа се възстановяваше.Скоро, обаче тя беше силно атакувана. Най вече от Франция. Нейният президент генерал Шарл де Гол на годишната си пресконференция през месец февруари 1964 г. заяви: "Америка не ни плаща с реални пари, а с книжки хартия. От тук нататък Франция ще товари балите с книжни долари на параходите и ще иска от САЩ, така както са обещали, съответното количество злато. Ние признаваме за световни пари само златото". И го правеше.  Правеха го и други страни. Големият френски учен-икономист, академик Жак Рюеф, съветник на Шарл де Гол до смъртта му, ще откликне с прозрение: Това, което трябваше да дойде  идва (ce qui doit arriver, arrive).

Това принуди САЩ на конференцията през 1971 г. в Кингстън да премахне златния мащаб, да анулира златното покритие и да обяви книжните долари за необменяеми срещу злато. Оттогава светът има като международна валута чисто книжно-доларови пари. Стокообменът между отделните държави се осъществява, както и в националните граници с книжни пари. И защо не. Производството на благородни метали изисква  много труд, докато книжните знаци само леко натискане на пусковия бутон на печатарската машина. Разлики настъпват и в последиците. Без да навлизаме в подробностите на проблематиката, не мога да не отбележа, че докато с обезценяването на националните книжни пари се извършва преразпределение на национално богатство между едни и същи поданници, то в международен мащаб същото това преразпределение, чрез обезценяващите се книжни долари, използвани като международни пари, облагодетелствува само Щатите и ощетява всички държави. Същата тази обезценка стана пред очите ни през последното десетилетие.

Използването на националната парична единица на САЩ -долара-като международни пари, подсказва и на други мощни икономически групировки, че  могат да създадат подобни пари. Особено, когато зад гърба им стои не една, а много страни. Най-лесно, това се оказа в случаите, когато тези пари нямат физическа обособеност, не циркулират в сферата на обръщенията налично, а служат само сметководно, за разчитане на взаимоотношенията между отделни държави. Така се появи разчетната единица на Международния валутен фонд: " Специални права на тираж" – СПХТ или във френско звучение – droits de tirrage speciaux. Те и до днес сполучливо обслужват разчетните отношения между членовете на МВФ.

Съществуващият през Втората половина на 20-ия век втори икономически блок – социалистическата система, не остана по назад. Чрез организираната Международна банка за икономическо сътрудничество (МБИС) през 1964 г. СИВ  (Съвета за икономическа взаимопомощ) също организира своя разчетна (сметководна) единица – преводната рубла. Руската рубла и преводната рубла не бяха едно и също нещо. Първата обслужваше руския вътрешен пазар, а втората - социалистическата система като цяло. За тези, които са забравили или въобще не знаят,  ще припомня, че МБИС и преводната рубла бяха за социалистическата система, това, което бе и си остава Международният валутен фонд и Специалните права на тираж за света. Не е безинтересно също да се знае, че още през 1989 г. МБИС  започна да води своя баланс не в преводни рубли, а в разчетната единица на Европейския съюз. Дали това не бе предчувствие за края на преводната рубла? Но тогава разчетната единица на ЕС не се казваше ЕВРО, а ЕКЮ. Определеното съотношение бе в рамките на 100 екю за 81 преводни рубли.

ЕКЮ, (на латински ECU), така първоначално се наричаха сметководните пари на Европейския съюз. В превод: Европейска валутна единица (European currency unite). Самият Европейски съюз от петдесетте години на миналия век досега, претърпя редица изменения. Всички те водеха до по-голяма интегрираност на икономиките на страните, включващи се в тази общност. Дори интеграционните процеси в самата валутна сфера преминаха през няколко етапа, за да се превърнат от сметководни записвания в екю по книгите и компютърните дискети, в налични банкноти от евро в ръцете на европейците. Както е известно, това стана в началото на 2002 г. Обединена Европа се радваше. И с основание. Тя можеше да противопостави своето евро на американския долар, като международни пари. И не само можеше, но и го стори. При това   сполучливо, защото от разчетни записвания ЕКЮ-то се превърна в шумящи банкноти EVRO, успешно конкуриращи доларите. Към него се стреми и нашата национална парична единица-лева.

            4. Българският лев на път към  еврото.

Проблематиката свързана с "прераждането"  на лева в евро, изисква да знаем какво представлява самото евро. Както посочих, освен като писмени знаци върху книжни носители и дискети, то съществува и като налични пари в ръцете на хората от страните членки на еврозоната. Бидейки колективни пари на тези страни, еврото за тях изпълнява функциите и ролята на национална парична единица. Поради големия икономически дял на Европейския съюз в световното стопанство еврото се превърна и в световни пари. Принципите на чиито основи, еврото функционира като  международни пари са същите, на които почива и американският долар. Както книжният долар след Кингстън, така и еврото няма покритие във формата на обявен златен мащаб. Емисионната политика по отношение на тяхната стабилност се провежда за долара от Федералната резервна система на САЩ, а за еврото от Европейската Централна банка на Европейския съюз. Само ще отбележа, че тази политика се осъществява по-лесно за долара, защото отделните щати на Северна Америка не са самостоятелни в политическо отношение и по-трудно за еврото, поради запазения суверенитет на страните-членки на еврозоната.

В началния стадии от своето съществуване, еврото циркулираше като средство за обръщение само в страните членки на еврозоната, приели го за своя национална парична единица. Но много бързо, то започна да се използва и като средство в цяла Европа. Прекрачвайки нейните граници, еврото се превърна и в международни пари. Хегемонията на долара рухна. Като изключим използването на японската йена в Азия, днес двете валути-доларът и еврото циркулират редом една до друга, като международни пари. Нещо повече. Установеното първоначално съотношение в стойностните им величини (1€=1,79$-1999 г.; 1€=0,80$-2002 г.) се измени и сега е в рамките на 1 евро за 1 долар и 38 цента. Това се дължи на обезценката на долара от една страна и от друга на строгата парична политика, провеждана, както от Европейската Централна банка, така и от държавите членки на Еврозоната, поддържаща стабилността на еврото. 

В тази връзка искам дебело да подчертая, че с еврото Еврозоната, като политико-икономическо понятие прави  голяма крачка напред в икономическото обединяване на Европа и по точно е една по висока степен на интегрираност на Европейския съюз, в сравнение с досегашния му вид. Еврозоната, образно казано, облича икономиката, а от тук и целия обществен живот, в собствена премяна. Еврото прави европейската общност по-хомогенна и във валутно финансово отношение. Неговото функциониране се регулира от Европейската Централна банка, а не от националните банки на участниците в еврозоната. Тези последните, следва да съдействуват функционирането му да се извършва в съответствие с общите правила на еврозоната. Тук имам предвид необходимостта, бюджетната, данъчната и социалната политика, които остават в ръцете на националните правителства, да поддържа икономическата мощ не еврото, а не обратното, да я подкопават. Само силни колективни пари могат да тласнат интеграционните процеси в  Еврозоната още по-напред, за да  обхванат всички области на икономическата, социалната, екологическата, образователната и други политики на националните държави, образуващи европейската общност. Затова участието в еврозоната, означава още по-големи отговорности във валутно-финансовата сфера. И това е така, защото несполуките в национален мащаб вече ще вредят не само на отделната държава, а на общността, като цяло.

Всъщност, в какво се изразява строгата, както нарекох преди малко, национална парична политика, която трябва да провеждат държавите членки на еврозоната?  Този въпрос ни води пряко до критериите, които кандидатките следва да са изпълнили, за да разчитат, че ще бъдат приети във валутната общност.  По-нататък; дали България ги е изпълнила? И най-важното: ще бъде ли в състояние да ги изпълнява и в бъдеще за да поддържа стабилността на еврото?

Европейската Централна банка наложи четири официални критерии за страните, стремящи се към еврото. Те са:

1.      Бюджетният дефицит да бъде не повече от 3% от БВП.

2.      Средногодишната инфлация да не е по-голяма от 1,5-2%  от средногодишната инфлация в трите членки на Европейския съюз с най-ниска инфлация.

3.      Публичният държавен дълг да не надвишава 60 % от създадения брутен вътрешен продукт.

4.      Колебанията на валутния курс на националната парична единица спрямо еврото да не прекрачва границата от 15% .

Авторите на критериите от Маастрихт поставят и други изисквания, но по скоро като пожелания, отколкото като право на вето. Такива са равнището на банковите лихви, публичната вътрешна задлъжнялост, заетостта и дефицитът по текущата сметка. Ето и някои от данните по тези показатели:

Анализът на тези критерии показва, че в края на 2009 г. България успешно е изпълнила всички показатели по тях. До 2009 г. страната ни не е изпълнявала само показателя за инфлацията. Той бе цели 12%  далеч над средногодишната инфлация за еврозоната -2-3%. В замяна на това, обаче бюджетът приключваше с големи излишъци, благодарение  на които фискалният резерв нарасна значително. През 2009 г. инфлацията падна, но бюджетът приключи с дефицит, т.е. нещата се развиха в обратни посоки. Не е възможно тук да обясня, защо? Пък и причините са достатъчно ясно разбираеми. Що се отнася до другите два критерия, то те бяха в нормата. Валутният курс на лева, бидейки здраво "закован" за еврото от валутния борд не помръдна дори със стотинка.

Разглеждайки критериите за България на фона на показателите на същите тези критерии за другите членки на Европейския съюз, страната ни действително се представя в благоприятна светлина. Ще посоча само няколко примера. Така общият бюджетен дефицит в Европейския съюз превишава повече от два пъти определения таван - 3%. В някои държави като Испания, Ирландия и най-вече Гърция, дефицитът достига близо 13%. В други, като Франция, Португалия, Словения този дефицит е около -8-9%. Публичният държавен дълг също тъй прекрачва фиксирания праг -60%  от БВП. В Италия, Белгия и Гърция прекрачването е над 100%, а в Германия, Франция, Австрия и Малта е в границите на 70-80% . И при другите критерии имаме неблагоприятни отклонения. Имайки предвид тези факти не е трудно да си обясним падането на валутния курс на Еврото, спрямо долара и другите национални валути е близо 9-10 % . Тези въпроси са изключително важни за бъдещето на еврото, но ни отклоняват от прекия отговор, дали имаме основание да кандидатстваме за включване в еврозоната.

Разлиствайки страниците на Деветия доклад на Еврокомисията, посветен на бъдещото разширение на Еврозоната, намираме по-малко от 2 реда, адресирани по този повод към България. В него четем: "България още не е определила целева дата за приемането на еврото. Не е започнала и практическа подготовка за това". Докладът е публикуван на 21 декември миналата година, или само преди два месеца. Може би тъкмо тази констатация е подтикнала сегашните управляващи да подготвят набързо своето искане за влизане през настоящата 2010 г. в ЕRМ I I (European Rate mechanism) и след две години (2011 и 2012), т.с. от началото на 2013 г., а сме вече вътре в Еврозоната.

"Иарем" или в превод Европейски валутен механизъм е началния стадий от правилата за членство в Еврозоната. Иронично настроените икономисти и журналисти нарекоха тази фаза  "чакалня", "предверие", "приемна" на Еврозоната. Струва ми се доста сполучливи прекръствания. Тъкмо тук в чакалнята, страните кандидатки-изпълнили посочените по-горе показатели на задължителните критерии, трябва да доказват, че са в състояние да ги изпълняват и в бъдеще. Срокът на "изпитанието" е две години. Едва след тяхното изтичане, но при положителни резултати държавата кандидатка може да се счита пълноправен член на Еврозоната и да си служи с еврото като национални пари.   

Решението на Министерския съвет от 27 януари и изпратеното писмо от Министерството на финансите от 29 януари до Еврокомисията с  предложение да бъдем включени в чакалнята (иарем) не бяха посрещнати еднозначно от българската общественост. Рано е - предрекоха скептиците. Нещо повече! Петнадесет дни преди в статия публикувана във в. " Пари"  проф. Иван Ангелов, нарече това намерение "наивна авантюра". "Наивна, защото е непостижима. Авантюра, защото напразно ще се измъчват милиони българи и се рискува преждевременната смърт на хиляди хора" (в. "Пари", София, 14 януари 2010 г.).

Както вече посочих, България в края на 2009 г. изпълни всички задължителни критерии и месец след това изпрати своята молба за включване в  Иарем II. Аз лично не виждам тук нищо " наивно", пък беше ни и подсказано, че мълчим по въпроса. Напротив! Напълно закономерно е да се кандидатираме за "чакалнята" и там да бъдем подложени на изпит. При условие, че го издържим ще продължим пътя си към еврото. Ако не успеем, ще продължим да чакаме. Що се отнася до твърдението, че авантюрата ще измъчва милиони българи и ще предизвика дори смърт на хиляди хора, то е пресилено, неоснователно и просто не отговаря на истината.

Аргументите за тази, бих я нарекъл страшна прогноза, вероятно ще чуем от автора й. Но имайки предвид други негови изказвания и публикации, предполагам, че те ще бъдат сведени до решението на днешните управляващи да решават икономическите и социалните проблеми с балансиран бюджет, а не каквато е концепцията на проф. Ангелов – с дефицитен бюджет и умерена инфлация. Времето и мястото не ми позволяват да се спра по-подробно на тази проблематика, но не мога в опровержение на тази теза поне да не посоча, като нагледен пример днешното финансово положение на нашата съседка-Гърция. Тъкмо нейните бюджетни дефицити, разбира се заедно с тези и на други страни разклатиха в последно време еврото. Вековният вече опит в използването на книжно-парично обръщение, откъснато от измерител със своя стойност, какъвто беше златото, трябва най-сетне да ни научи, че не може да се потребява материално богатство без то да е създадено, независимо от това, че е облечено в луксозни книжни финансови инструменти. Воден от това разбиране, адмирирам политиката на балансиран бюджет  и отхвърлям всякакви препоръки за практическо използване на бюджетен дефицит. Но по този въпрос толкова!

5.      Плюсове и минуси от присъединяването ни към Еврото. 

Като третираме проблемите за положителните и негативните последици от присъединяването на лева към еврозоната, следва да разграничаваме тяхната поява по време в "чакалнята" и след това при окончателното превръщане на лева в евро. Това е един период от близо три години. Очаква се Европейската централна банка да каже да или не на молбата ни от месец януари най-късно до средата на тази година. След това започва да тече времето на изпитание от две години. За да ни отворят вратата на предверието е необходимо да сме изпълнили посочените критерии. Този факт предопределя и отговора на въпроса, какво губим или какво печелим, ако ни пуснат в Предверието.

Обективно погледнато с подадената молба не губим нищо. Ние сме си това, което сме били и до този момент. Не се очакват негативни последици и при престоя ни в приемната. Дали печелим нещо? Ако става дума за някакви финансови преференции, също не. Но "печалбата" ще се изрази в това, че ще бъдем заставени да провеждаме парична и финансова политика, която прави от еврото стабилна парична и валутна единица. С други думи ще потребяваме толкова, колкото сме произвели, т.е. няма да използваме парични инструменти, с които е съпроводено движението на брутния вътрешен продукт от производството до потреблението за прикриване на истинското икономическо положение на страната. А това, означава да управляваме икономическите процеси в пълно съответствие с критериите на европейския валутен механизъм за бюджетен дефицит, инфлация, публичен държавен дълг и валутен курс. Успеем ли, изпитът ще бъде издържан.

Що се отнася до самата еврозона, то плюсовете от членството ни в нея са вече ярко очертани. Страната ни не само икономически, но и валутно-финансово се вгражда в Европейския съюз. България във всяко отношение става неразделна част от Европа. Ще изчезне необходимостта да се определя валутен курс, да се обменят левовете срещу евро, защото то става и наша национална парична единица. Българите ще пътуват по целия континент, пък и не само по него, както се разхождат и в собствената си страна. Изобщо ще се измени коренно характерът на всички парични и валутно-финансови операции.

Но рисувайки бих казал тази романтична картина, не бива да забравяме, какво ни очаква в чакалнята. Защото сложни и трудни са въпросите, които трябва да решаваме там  по това време. При това много са:

Първо. Спазването на задължителните критерии. Рискът да влошим показателите на тези критерии е много голям. Той ще зависи от продължителността на сегашната криза, от мерките, които се предприемат за излизане от нея, пък и от необходимостта да се създадат предпоставки за икономически растеж. Погледнати в дълбочина всички те могат да повишат инфлацията, да увеличат бюджетния дефицит, публичният държавен дълг и силно да разклатят валутния курс на лева, ако бъде " откован"  от валутния борд. Следователно изисква се да бъде намерен най-разумният диагонал при практическото използване на съответните мерки, щото като  съдействат за съживяване на икономиката да не влошават показателите на критериите извън определените им граници. Сложна, много сложна задача, която може да бъде изпълнена от знаещи и компетентни хора.

Второ. Грижата за жизнения стандарт. Управляващите, като вземат мерки за съживяване на икономиката и за изпълнение на критериите в същото време, трябва да държат сметка и за жизненото равнище на народа. Нямаме основание да упрекваме никое правителство, че засега се задържа жизненото равнище. Така е винаги по време на криза и да бъдем доволни, ако то не падне. Не бива, обаче да се  предприемат мерки, за да извървим и стигнем по-бързо до еврото, които ще влошат живота на хората. А такива рискове има. В това отношение, особено заплашително е едно възможно решение да се обмени лева с еврото по курс по-нисък от официално обявения 1 евро за 1 лев и 95 стотинки. В този случай хората ще получат по-ниска оценка на материалното си богатство и ще загубят част от своите налични спестявания. Такава жертва в името на еврото никой няма да прости и следва да очакваме силни социални вълнения. Не мисля, че управляващите, които и да са те ще го допуснат.

Трето. Инфлационната разлика между лева и еврото.     Известно е, че през последните години, в резултат на фиксирания от валутния борд валутен курс, от една страна и различното равнище на инфлацията в България и Европейския съюз от друга, натрупа близо 100 процентни пункта инфлационна разлика. Как ще се стопи тази разлика? Възможните решения не са с еднопосочни последици. При запазване на валутния борд, оскъпяването на лева ще затруднява износа и ще се увеличава дефицита потекущата сметка, макар този показател да не е официален критерий. В същото време възможното въвеждане на регулиран валутен курс сигурно ще предизвика други икономически сътресения, които никак не са за пренебрегване. От тук и необходимостта да се намери решение, което най-без болезнено ще тушира тези отрицателни последици.

Четвърто. Различното ценово равнище в България и Еврозоната. Статистическите данни сочат, че цените в България през 2008 г. са били около 49% от тези в Европейския съюз. Ако при прехода обмяната между лева и еврото се извърши по официалния курс 1 евро за 1 лев и 95 стотинки, то това ще означава, че цените в евро в България ще бъдат закръглени с 50 % по-ниски от тези в другите държави. За съседните нам страни ще бъде много по изгодно да пазаруват у нас, отколкото при себе си. От тук изтичането на национално богатство от България към тях ще стане непредотвратимо Защото границите са отворени, пък и парите са едни и същи. Разбира се, този проблем може да се реши, като цените на стоките и услугите се установят на по-високо ниво в евро. Но за да се запази същото равнище на жизненото равнище, трябва пропорционално да се увеличат и нашите доходи. А, това е невъзможно.

6. Заключение.

С организирането на еврозоната, Европейският съюз доведе и еврото. Отидоха си германската марка, френският франк, италианската лира, гръцката драхма и т.н. От големите европейски държави само Англия, водена вероятно от носталгията по миналото на Лондон, като световен финансов център, брани своя фунт-стерлинг. Наближава времето за сбогуване и с българския лев. Встъпвайки в Европейския съюз съвсем логично е и България да се стреми да превърне валутата на общността в своя национална парична единица, т.е. да изпрати лева в историческите архиви и да приеме еврото. От тук напълно естествено е нейното правителство да отправи молбата си за включването й в приемната на еврозоната. За това ще повторя думите на цитирания вече Жак Рюеф: "Това, което трябва да дойде, идва. Левът си отива. Идва еврото". Като, че ли не е лесно да свикнем с тази мисъл, но е предопределено още с влизането ни в Европейския съюз. Академичните среди могат да продължат да спорят, дали не е рано, но трябва да знаят, че то е неизбежно.

Сега, след като вече е подадена молбата, остава да изчакаме решението на Еврокомисията и на Европейската Централна банка. Много по вероятно е г-н Трише да каже "не", отколкото "да". Несправедливо обаче ще бъде, ако отрицателният отговор ни убеждава, че е рано. Приемливо ще е, ако този отговор се свърже и с трудностите, които преживява в последно време самото евро. Ровейки мислите си може би най-удовлетворително за нас ще бъде решение, което да ни остави не две, а  повече години в "чакалнята", каквото впрочем е положението на Дания днес. Тук ще се чувстваме далеч по-уютно, отколкото на улицата. И сигурно ще научим по-добре уроците, как се управлява икономика и държава.

Съдбата е отредила да живеем в периферията на Европейския континент. Ние днешните българи, обаче искаме да бъдем по своя бит и икономика, поне в неговата средна половина. Едва ли някой ще ни упрекне за това желание.

                                                        ПЛАН         

                      ЗА РАБОТАТА НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ 

                     НА СЪЮЗА НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

                                                    за 2010г.

                       НАУЧНО-ПРИЛОЖНИ МЕРОПРИЯТИЯ

               (КОНФЕРЕНЦИИ, ДИСКУСИИ, КРЪГЛИ МАСИ И ДР.)

Настоящият план е приет на УС на СИБ на заседание, проведено на 17.12.2009г.

   СЪЮЗЪТ НА ИКОНОМИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ 

ОРГАНИЗИРА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА:

"ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА РАЗВИТИЕТО НА ПРЕЖИВНОТО ЖИВОТНОВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ."

Конференцията ще се проведе на 27 октомври 2009г. от 13.30 часа в Националния дом на науката и техниката

София, ул. "Г.С. Раковски", №108, зала №3, ет.ІІ.

Представяме на Вашето внимание няколко доклада.

Ще се радваме да получим Вашите критични бележки и предложения за решаване на поставените в доклада въпроси на нашия e-mail: unieconom@ abv.bg или във Форума на сайта на Съюза.

• Спешна помощ – експерти-консултанти, които поемат отговорност и полагат

• Бърз напредък – постигнат чрез повишаване квалификацията на фермерите и

• Хармонично система – добре функционираща система за непрекъснато

   Социални цели и последици на икономическата политика през периода 1989-2008 г. Необходими промени

Димитър Нинов е доктор по икономика и старши научен сътрудник. Работил е като научен работник в няколко ведомствени научни звена и като оперативен - в МТСП , МФ и КНСБ. Спeциализирал е в Англия, Австрия, САЩ и Швейцария. Има над 100 научни публикации, в т.число две самостоятелни книги :  „Социалната справедливост в пенсионното осигуряване”, която  излиза през май. 1998 г. на български и английски език; и „Социални цели и последици на бюджета и икономическата политика в България през 2000-2006 г.”, която излиза през май 2008 г. Бил е представител на България в Направляващия комитет на Съвета на Европа по социална сигурност и постоянен представител на МФ в Комисията по социална политика на Народното Събрание.

v      

2008 г. е белязана от глобална финансова и икономическа криза и необходимостта от ревизия на доминиращите в САЩ и други водещи страни в света крайни неолиберални политики и практики, довели до глобална финансова и икономическа криза. От тази гледна точка основният проблем за нас  е  какви ще бъдат отраженията на глобалната финансова и икономическа криза върху българската икономика и политика през 2009 и следващите години., в т.ч. върху  икономическия растеж, инфлацията, притока на чуждестранни инвестиции, дефицита по текущата сметка, доходите, здравеопазването и образованието, и по-общо – върху икономиката и  равнището на живот на българските граждани; както и доколко ефективни ще се окажат планираните и предприемани контрамерки в САЩ, ЕС, Азия и България за нейното овладяване и ограничаване на нейните негативни икономически и социални последици.

·Конкретно за България проблемът е още по-сериозен. Не само поради неизбежните негативни финансови и икономически последици на глобалната финансова и икономическа криза, но и поради множество повтарящи се и продължаващи от години съществени слабости и пропуски в подхода към икономическото и социално развитие на страната и процесите на демократизация и изграждане на съвременна социална пазарна икономика след 10 ноември 1989 г. Това наше становище се подкрепя от наличните официални статистически данни и  техния анализ, доказващи по убедителен начин нарушаване на основни принципи на планирането, регулирането, управлението и контрола върху публичните приходи и разходи в различните сфери  на обществения живот и развитие , в т.число :

-    пренебрегване на сложната пирамидално-йерархична взаимна връзка между основните цели на общественото развитие - научно-технически, икономически, екологически и социални ;

-    продължаващо близо 20 години  подценяване на социалната детерминанта на съвременната пазарна икономика и нарушенията на такива обществено значими принципи като принципите на социалната справедливост, солидарност и сигурност - довели до силно рестриктивна подоходната политика, необосновано високо и като тенденция нарастващо подоходно разслоение и социална поляризация сред населението, формален (съществуващ само на книга) характер на редица основни политически, граждански и социални права и свободи за значителна част от населението;

-   прилагането на неадекватни на официално заявените социални цели и приоритети на общественото развитие конкретни програми, действия,механизми и мерки в публичните бюджети и икономическите политики;

-   повсеместна и най-вече безнаказана корупция по високите етажи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт;

-    неефективна съдебна система и безнаказано използване на политическата власт за лично обогатяване, първоначално натрупване на капитал и пълнене на „черни” партийни каси;

-   значителен дял на сивата икономиката в БВП и пр.

·Социалните сфери на общественото развитие и социалните цели и последици на бюджета и икономическите политики са многобройни, разнообразни  и противоречиви. Още по-многобройни са статистическите показатели за характеризиране на тяхното състояние и развитие. Да се обхванат всички те в едзна подобна студия или в рамките на една няколко часова дискусия е невъзможно.

По тези причини в настоящата студия и провокираната от нея публична дискусия ще се ограничим до очертаване на ограничен брой обществено значими социални последици от провежданата до сега бюджетна и икономическа политика, отнасящи се най-вече до размерите, динамиката и равнището на номиналните, разполагаемите и реалните размери и равнища на работните заплати и пенсиите - основни форми на лични доходи. Специално място ще отделим на доминиращи по-общи и конкретни причини за наблюдавания незадоволителен растеж и размери на личните доходи през последните близа 20 години, изхождайки от разбирането, че личните доходи, здравеопазването и образованието са трите решаващи сфери на обществената политика, формиращи качеството и качественото възпроизводство на работната сила и чрез нея -  устойчивия и ускорен  икономически и социален растеж на страната.

Съвсем накратко се отбележим или по-скоро ще маркираме актуалното състояние и проблеми на публичното здравеопазване и образование, неговите причини и отражение върху здравния и съответно образователния статус на населението.

Предварително ще поясним, че при оценяване на динамиката, размерите и равнището на работните заплати и пенсиите ползваме като критерии : (1) динамиката на реалния БВП на глава от населението; (2) съотношението между изчислените на паритетна основа размери на БВП на глава и средната работна заплата в ЕС; (3) относителният дял в БВП на общата цена на труда (сумата на т.нар. компенсации ,включваща средствата за работни заплати и осигурителни вноски); (4) т.нар. от нас адекватни (или актуални) размери на линията на бедността  (ЛБ)¹ за конкретно интересуващата ни календарна година; и (5) изчисляваният от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) при КНСБ размер на средната издръжка на член от 4 членно домакинство  домакинство² (или семейство).

I.                                        Основни факти и характеристики на политиката по работните заплати и пенсиите през 1989-2008 г.

Размерите, динамиката и равнището на номиналните, разполагаемите и реалните размери на работните заплати и пенсиите са сред най-важните синтетични показатели за характеризиране, макар и косвено и най-общо, на жизненото равнище, социалните цели и последиците на провежданата до сега бюджетна и икономическа политика през даден интересуващ ни период или година.

 Какво показват в това отношение официалните статистически данни в рамките на периода 1989-2008 г.  ?

1.                    В сравнение с 1989 г. :

·През 2007 г., предпоследната година от интересуващия ни период  и първата от членството ни в ЕС :

-                       Разполагаемият размер на минималната работна заплата (брутният й нормативно определен номинален размер от 180 лв., намален с задължителните лични осигурителни вноски)  възлиза на 157.64 лв. и представлява 81,23 % от адекватния за същата календарна година размер на Линията на бедността ( ЛБ) по Евростат, възлизаща на 194 лв. и представляваща  60 % от медиалния еквивалентен доход по наблюденията на семейните бюджети за същата година;

-                        Разполагаемият размер на средната работна заплата³ (брутният й номинален размер  от 524 лв. намален със сумата от  задължителните лични осигурителни вноски и дължимия по закон ДОД ), възлиза на 339.41 лв. и представлява 83,46 % от  средния месечен размер на необходимите лични средства за издръжка на член от 4-ри членно домакинство, възлизащи на 406.65 лв.  

·През 2008 г., последна в рамките на интересуващия ни близо 20 годишен период :

-   Разполагаемият размер на минималната работна заплата ( брутният й нормативно определен номинален размер от 220 лв. намален със сумата от задължителните лични осигурителни вноски и нововъведения от 1 януари същата година плосък данък върху личните доходи) възлиза на 172 лв. и представлява 79,75 % от актуалния за същата  2008 година праг на бедността по Евростат, възлизащ на 216 лв. ¹;

-   Разполагаемият размер на средната работна заплата възлиза на 410.29 лв. и представлява 88,72 % от средния месечен размер на необходимите лични средства за издръжка на член на 4-ри членно домакинство или семейство.

Тези данни и сравнения показват, че:

- нито разполагаемия размер на  минималната, нито този на средната работна заплата покриват напълно ( на 100 % ) минимално и съответно средно необходимите разполагаеми средства за издръжка на своите непосредствени носители - носителите на ниско и съответно на средно образована и квалифицирана работна сила;

- както и че те не съдържат нито „грам” от минимално и съответно от средно необходимите средства за тяхното възпроизводство като носители на ниско и средно квалифицирана работна сила, т.е. нито „грам” от необходимите лични средства за отглеждане, възпитание, здравеопазване и образование на едно единствено дете на родител.

2.                    През интересуващият ни период от 1989 до 2008 г. включително, динамиката на реалните размери на работните заплати⁴ и реалния БВП на глава от населението  е противоречива и с различен интензитет по години и под периоди. В зависимост от нейните посоки и интензитет – низходяща или възходяща и съответно по-голяма или по-малка – в рамките на общия период 1989-2008 г. могат да се разграничат три относително самостоятелни под периода, отражение на общото социално и икономическо развитие и провежданите социални и икономически, в т.ч. подоходни политики:

 – Първият под период обхваща годините от 1989 до 1997 г. Характеризира се с низходящо движение и на двата показателя, при значително по-бързо намаление в за реалния размер на работните заплати : от 100 % през 1989 г. до 35.76 % през 1997 г.; и значително по-бавно и малко намаление ( всъщност 2.16 пъти по-малко) за реалния БВП на глава от населението - от 100 % през 1989 г. до 73.80 % през 1997 г.

Вторият под период обхваща годините от 1998 до 2006 г. Характеризира с възходящо, но различно по темпове нарастване и на двата показателя :  по-голямо - за реалния БВП на глава от населението; и по-малко - за реалния размер на работните заплати. В резултат на това, през 2006 г. спрямо базисната 1989 г., равнището на реалния БВП на глава от населението достига 130.70 %, докато равнището на средната реална работна заплата - 52.04 %, което означава натрупано изоставане спрямо реалния БВП на глава от населението от 2,51 пъти ( 130,70 % : 52,04 % = 2,51).

Третият период обхваща последните две години – 2007 и 2008 г. Характеризира се отново с възходящо развитие и на двата показателя, но по-интензивно за реалния размер на работните заплати. По-конкретнои и на верижна основа, през всяка от тези две години реалите размери на средната работна заплата нарастват с 10.56 % и съответно с 11.51 %, докато реалния БВП на глава от населението – с 6.9 % и съответно с 7.0 %.

Таблица № 1 : Динамика на размерите и равнището на средната реална работна заплата и реалния БВП на глава от населението през избрани и характерни години на периода 2008-1989 г.     ( 1989 г. = 100 %)

В резултат на тези противоречиви и различни по своя интензитет промени,  в края на общо интересуващия ни период, т.е през  2008 спрямо 1989 г. :

-    реалният среден размер на работната заплата достига  61,93 % от своето равнище ( от своята реална покупателна способност) през 1989 г.;

-    докато реалният БВП на глава от населението достига 139.85 % спрямо размера и равнището си от 1989 г.

Сравнението между динамиката и равнището на тези два показатели в края на   интересуващия ни период показва натрупано изоставане на средния реален размер на работните заплати спрямо размерите и равнището на реалния БВП от 2.26 пъти ( 139.85 % : 61.93 % = 2,26) и позволява да определи провежданата през него подоходна политика като силно рестриктивна. Това натрупано изоставане на реалните размери на работните заплати от реалния БВП на глава от населението означава още нещо важно, а именно - съществена промяна в крайното разпределение и използване на БВП.

Очевидно тази силно рестриктивна подоходна политика и нейните две основни последици – натрупаното значително изоставане на реалните размери на работните заплати ( а както ще видим след малко това важи и за реалните размери на пенсиите) и осъщественото значително преразпределение на БВП в ущърб на работниците, служителите и пенсионерите са сред основните последици и характеристики на процесите на демократизация и преход към пазарна икономика в България през изминаващите близо 20 години след 1989 г.

Зрителна представа за динамиката и различията в динамиката на средната реална работна заплата  и реалния БВП на глава от населението през периода 1989-2008 г.  дава  графика № 1.

          Като последица от силно рестриктивната политика по работните заплати и пенсиите през интересуващия ни период, равнището на средната пенсия на пенсионер спрямо средната брутна  работна заплата остава ниско и незадоволително - под минималните нормативни  изисквания на МОТ, отразени в Конвенция 1002 от 1952 г. и актуализирани в Конвенция 128 от 1968 г. Дори равнището на средната пенсия на пенсионер спрямо по-верния показател за определяне и измерване на т.нар. коефициент на заместване⁵ -  средният разполагаем размер на работните заплати, достига и надвишава минимално изисквания от МОТ размер от 50 % спрямо работните заплати само през четири  години на пряко интересуващия ни период – през  2004 г., 2005 г., 2006 и 2008 г.

· Ще добавим още, че дори през последните 8-9 години на интересуващия ни период, относителния дял на т.нар. компенсации  (работните заплати +осигурителните вноски ) у нас се колебае около 36 %, докато в останалите страни членки на ЕС то е около  48-50 %.

·  Приблизително същото изоставане се наблюдава и при динамиката и равнището на средната реална пенсия на 1 пенсионер спрямо тези на реалния БВП на глава от населението, представено зрително в  графика № 2.

          Като последица от силно рестриктивната политика по работните заплати и пенсиите през интересуващия ни период, равнището на средната пенсия на пенсионер спрямо средната брутна  работна заплата остава ниско и незадоволително - под минималните нормативни  изисквания на МОТ, отразени в Конвенция 1002 от 1952 г. и актуализирани в Конвенция 128 от 1968 г. Дори равнището на средната пенсия на пенсионер спрямо по-верния показател за определяне и измерване на т.нар. коефициент на заместване⁵ -  средният разполагаем размер на работните заплати, достига и надвишава минимално изисквания от МОТ размер от 50 % спрямо работните заплати само през четири  години на пряко интересуващия ни период – през  2004 г., 2005 г., 2006 и 2008 г.

Графика № 3 : Равнище на средната пенсия спрямо средната брутна и средната разполагаема работна заплата през 1989-2008 г.

3.                    Определянето на подоходната политика през целия отчетен период на демократизация и изграждане на пазарна икономика като силно рестриктивната се потвърждава и от сравнението между  динамиката и равнището на  реалните работни заплати и реалния БВП на глава от населението – и двата показатели изчислени на паритетна основа - у нас и в останалите страни-членки на ЕС. По-конкретно, данните  на Евростат  от 22.02.2008 г. показват, че :

- изчисленият на паритетна основа БВП на глава от население у нас е 3.1 пъти по-малък от този в ЕС-25 и  3.3 пъти по-малък от този в ЕС-15.

- докато изчислената на  паритетна основа средна реална работна заплата у нас е около 7.1 и съответно 7.7 пъти по-малка.

Сравнението между тези два показатели показва, че при (а) официално отчитаните размери на БВП, ако в България  стриктно се прилагаха европейският модел, политики, принципи и правила при формирането на бюджета и разпределението, преразпределението и крайното използване на БВП, работните заплати у нас сега и до сега биха могли да бъдат 2.1 до 2.3 пъти по-високи и практически равни или близки до необходимите лични средства за нормална издръжка и възпроизводство на носителите на ниско и средно образована и квалифицирана работна сила.

Под „стриктно прилагане на европейския модел, политики, принципи и правила при формирането на бюджета и разпределението, преразпределението и крайното използване на БВП” разбираме възприемането от българските правителства и институции и стриктното им придържане към : европейските възгледи за сложната пирамидално-йерархична връзка и зависимост между основните цели общественото развитие - научно-технически, икономически, екологически и социални;  европейското разбиране и приложение на принципите за социалната справедливост, солидарност и сигурност; европейското съдържание и концепция за  съвременната демокрация и  социална пазарна икономика; европейските методи и средства за  борба с  корупцията и най-вече - с голямата корупция по високите етажи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт; европейските програми и методи за ограничаване на  сивия сектор в икономика⁶ и неговите  основни причини;  европейската политика и правила за  държавен и обществен мониторинг и контрол върху публичните приходи и разходи, както и върху управлението на държавни и общински имоти; принципното изискване за хармонично обществено развитие и балансираност на разнопосочните интереси на различните обществени групи; европейските изисквания към законодателството и подзаконовите нормативни актове, както и към  тяхното ефективно прилагане.

        Едва ли е нужно да се убеждаваме, че подобна европейска политика и практика би имала изключително положителен ефект и върху подържането на необходимата финансова стабилизация, в т.ч. финансовата стабилност на пенсионния, здравния и останалите осигурителни фондове; размерите, растежа  и равнището на работните заплати, пенсиите и останалите осигурителни плащания;  публичните средства за здравеопазване и образование и  т.н.

1.                    По-дълбоките и сериозни социални последици от провежданата до сега  подоходна, а по-общо – от провежданата до сега  икономическа политика се разкриват  при изучаване на   разполагаемите месечни доходи на член от пълните и непълни семейства ( семействата на самотни родители и съответно на семейни двойки ), съответно с 1 и с 2 заети лица, носители на ниско и съответно на средно квалифицирана работна сила с 1,  2 и/или 3   непълнолетни деца.

*  През 2007 г. например , предпоследната година на интересуващия ни период :

- Разполагаемите месечни доходи на член от ниско доходни  семейства на самотни родители и носители на  минимални работни заплати, с включини  месечни добавки от 25 лв. за дете, възлизат на : 91,30 лв. – при 1 дете; 69,20 лв. – при  2 ;  58,15 лв. – при  3 непълнолетни деца. Равнищетго им спрямо автентичната за същата година линия на бедността (ЛБ) по Евростат, възлизаща на 194 лв. ( без официално възприетия  лаг за ЛБ от 2 календарни години) възлиза на :  47,06 %  -  при 1 непълнолетно дете; 35,67 % - при 2 ; и  29.97 % - при 3 деца;

- Размерите и равнището на разполагаемия месечен доход на член в ниско доходни семейните двойки ( в т.нар. пълни семейства) с  непълнолетни деца, внасящи 2 минимални работни заплати в семейството, с включени  месечни добавки са  по-високи, но като цяло остават под автентичната ЛБ по Евростат. По-конкретно : разполагаемите месечни доходи на член в т.нар. пълни ниско доходни семейства с двама работещи родители и различен брой  непълнолетни деца, с включени месечни добавки за тях, възлизат  на : 113,39 лв.- при 1 непълнолетно дете ; 91,30 лв. – при 2 деца; 78,04 лв. – при 3 деца. Равнището им спрямо адекватната ЛБ също е по-високо от това при самотните ниско доходни родители  с около 11-12 процентни пункта и възлиза на :  58,45 % - при 1 дете ;  47,06 % - при 2 деца; и 40,04 % - при 3 деца. По високите им размери и равнище спрямо линията на бедността в сравнение с тези на  непълнолетни ниско доходни семейства подчертава финансовите предимствата ( наред с всички останали ) на класическото семейство пред семействата на самотните родители при отглеждане, възпитание, образование и здравеопазване на подрастващото поколение.

* Ниски и незадоволителни през 2007 г. са и размерите и равнището на разполагаемите месечни доходи на член в средно доходните непълни и пълни семейства с непълнолетни деца. По-конкретно :

- Размерите на разполагаемите месечни доходи на член в средно доходни семейства на самотни родители, носители на средна работна заплата, с непълнолетни деца ивключени месечни добавки, възлизат на : 182,21 лв. – при 1 непълнолетно дете; 129,80 лв. – при 2 деца; 103,60 лв. – при 3 деца. Равнището им спрямо средната издръжка на член от 4-членно домакинство възлиза на : 44,81 % - при 1 дете; 31,92 % - при 2 деца; 25,48 % - при 3 деца.

Показателно за тези семейства е и това, че равнището на техния доход на член   срямо автентичната линия на бедността (ЛБ) за същата 2007 г. остава под ЛБ : 93,92 % - при 1 непълнолетно дете; 66,91 % - при 2 деца ; 53.40 % - при 3 деца. Показателно, доколкото се оказва, че появата на 1 и особено на 2 и повече непълнолетни деца в семействата на средно доходни самотни родители обрича техните членове на режим на оцеляване.

- При средно доходните семейни двойки с 2-ма работещи родители и носители на две средни работни заплати, с включени месечни добавки за непълнолетни деца, разполагаемият месечен доход на член възлиза на : 234,61 лв. – при 1 непълнолетно дете в семейството; 182,21 лв. - при 2 деца; 150,76 лв. – при 3 деца. Равнището му спрямо необходимата средна издръжка на член от 4-членно домакинство възлиза на : 57,69 % - при 1 дете; 44,81 % - при 2 деца; 37,07 % - при 3 деца. Което означава, че общите разполагаемите месечни доходи на тези семейства, както и на член в тях са далеч под необходимите им размери за тяхната нормална издръжка и възпроизводство.

Показателно и тук е равнището на разполагаемите месечни доходи на член (с включени месечни добавки) в т.нар. средно доходни семейни двойки ( или пълни семейства) спрямо автентичната линия на бедността за 2007 г.: 120,93 % - при наличието на 1 непълнолетно дете в семейството; 93,92 % - при 2 деца; 77,71 % - при 3 деца.

Очевидно, посочените разполагаеми минимални и средни доходи на член в семействата на ниско и средно доходни самотни родители и семейни двойки с 1 и особени с 2 и 3 непълнолетни деца през 2007 г. са крайно недостатъчни за тяхното нормална издръжка и възпроизводство като носители на ниско и съответно на средно образована и квалифицирана работна сила. А това силно затруднява и прави практически невъзможно качественото възпроизводство и задържането на  работната сила в страната, което от своя страна поражда множество негативни социални и икономически последици.

·Идентична е картината с размерите и равнището на разполагаемите месечни доходи на член от семействата на ниско и средно доходни самотни родители и семейни двойки с 1, 2 и 3 непълнолетни деца през 2008 г., видно от данните в таблици №  2 , 3, 4 и 5:

Таблица № 2 : Разполагаеми месечни доходи (с включени месечни добавки за деца) на член  в ниско доходни семейства на  самотни  родители и семейни двойки с 1, 2 и 3 непълнолетни деца през 2008 г.

                                                     (в лева)

Таблица № 3 : Равнище на разполагаемите месечни доходи ( с включени месечни добавки за деца) на член в ниско доходните семейства на самотни родители и семейни двойки с 1, 2 и 3 непълнолетни деца спрямо адекватната за 2008 г. линия на бедността (ЛБ)

Таблица № 4 : Разполагаеми месечни доходи с месечните добавки за деца на член от средно доходни семейства на самотни родители и семейни двойки с 1, 2 и 3 непълнолетни деца през 2008 г.

                                                  ( в лева )

Таблица № 5 : Равнище на разполагаемите месечни доходи ( с включени месечни добавки за деца ) на член от средно доходни семейства с 1, 2 и 3 непълнолетни деца спрямо необходимите средства за издръжка, падащи се средно на член от 4-членно 

                  домакинство или семейство през 2008 г.

                                          ( в % )

· Допълнителни разчети показват, че ако нормативно определения размер на минималната работна заплата за 2008 г. трябваше да гарантира 100 %, 125  или 175 %  от стойностите на адекватната ЛБ , а средната работна заплата трябваше да гарантира 100 %, 125 % или 175 % от средната издръжка на член от 4-ри членно домакинство, то техните номинални размери през 2008 г. с включени задължителните лично осигурителни вноски и ДОД, би трябвало да са значително по-големи, както това е показано в таблица № 6 и съответно № 7.

Главният въпрос, които пораждат тези разчети и техния анализ е : Дали и доколко вакой от тези размери на минималната и съответно на средната работни заплати в страната са били възможни в през 2008 г. ?

· Дори  през настоящата 2009 г., при нормативно определената  минимална работна заплата от 240 лв.; запазваща се общата данъчна и осигурителна тежест върху личните доходи от 21.7 % и  очертаващи се размери за : средна брутна месечна работна заплата от 580 лв.⁷  , необходим среден месечен размер на личните средства за издръжка на член от 4-членно домакинство или семейство от  480 лв. и автентичен за 2009 г. (без официално възприетия лаг от 2 години) размер на ЛБ от 235 лв.⁸:

- разполагаемият размер на минималната работна заплата в страната ще възлиза на 187,92 лв. ( 240 лв. – (ЗЛОВ от 13 % и ДОД от 10 %) = 187,92 лв.) и ще представлява 79,97 % от очертаващия се адекватен за същата година (2009 г.) линия на бедността;

- разполагаемият месечен размер на средната работна заплата ще възлиза на 454.14 лв. и ще представлява 94,46 % от очаквания среден месечен размер на необходимите средства за издръжка на член от 4-ри членно домакинство или семейство, съставено от 2 възрасни лица и 2 непълнолетни деца.

* Ако при тези данни и допускания носителите  на ниско и средно квалифицирана работна сила и съответно на минималната и съответно на средната работна заплата са и родители на непълнолетни деца, то :

- средният разполагаем месечен доход на член от семейството на ниско квалифициран и ниско доходен самотен родител, с 1 минимална заплата + месечните добавки за деца ще възлиза на : 111,46 лв. – при 1 непълнолетно дете; 85,97 лв. – при 2 деца; 73,23 лв.- при 3 деца. Тези средни месечни размери на разполагаемите доходи на член от семействата на ниско доходни самотни родители представляват съответно : 47,43 % от адекватната ЛБ – при 1 дете; 36,58 % - при 2 деца; и 34,03 % - при 3 деца. И както през всички предходни години, в т.число през 2007 и 2008 г., този разполагаем месечен доход на член обричат тези семейства и техните членове на режим на оцеляване.

- средният разполагаем месечен доход на член от средно доходни пълни семейства, съставени от 2-ма работещи средно образовани и квалифицирани родители и носители на 2 средни работни заплати + месечните добавки за деца, ще възлиза на : 314,43 лв. – при 1 непълнолетно дете в семейството; 244,57 лв. – при 2 деца; 202,66 лв. – при 3 деца. Равнището им спрямо необходимите през 2009 г. лични средства за издръжка на член от 4-членно домакинство или семейство ще е съответно : 65,51 % - при 1 непълнолетно дете; 50,95 % - при 2 деца; и 42,22 % - при 3 деца. Равнището им спрямо адекватната ( автентична) за 2009 г. ЛБ ще е съответно : 133,80 % - при наличието на 1 непълнолетно дете в семейството; 104,07 % - при 2 деца; и 86,24 % - при 3 деца.

Очевидно и през настоящата 2009 г. разполагаемите доходи на член от средно доходните семейни двойки, с месечните добавки за непълнолетни деца, не гарантират необходимите лични средства за тяхната нормална издръжка и възпроизводство като носителите на средно образована и квалифицирана работна сила. Всъщност, очертаващите се средни месечни размери на разполагаемите доходи на член от средно доходните семейства с 2 непълнолетни деца са практически равни на адекватната за същата година линия на бедността, а при 3 непълнолетни деца – под нея с около 14.76 %. И това е още един факт, в който се оглежда цялата подоходна политика през изминалите близо 20 години и  който обяснява в значителна степен относително високия дял у нас на семействата без и с 1 непълнолетно дете :  37 % и съответно 35.9 %; значително по-ниския дял на семействата с 2 непълнолетни деца – 24 %; и незначителния дял на семействата с 3 и повече непълнолетни деца – 3.1 %, според преброяването на населението от 2001 г.

· При силно занижените размери на работните заплати тези допълнителни разчети и анализи потвърждават :

- негативното влияние на появата и нарастването на броя на непълнолетните деца върху разполагаемите доходи на член в семействата на самотни родители и семейни двойки;

- относително по-големите финансови (наред с всички останали) предимства на пълните пред непълните семейства при отглеждането на непълнолетни деца.

Това са добре известни, но често забравяни истини, които дава основания за  приоритетно стимулиране на традиционното българско семейство, съставено от двама работещи родители и 2 непълнолетни деца.

· Допълнителни още по-широки изследвания и анализи, обхващащи редица други официални статистически данни и резултати от социологически проучвания показват, че дори през последните няколко години на пряко интересуващия ни период значителна част от семействата с непълнолетни деца в страната и още по-висока част от самите непълнолетни деца са принудени да живеят с лични разполагаеми доходи на член около или под линията на бедността. Например, ако се съди от официалната статистическа информация, през 2006 г. около 45 на сто от всички семейства в страната с непълнолетни деца и около 65 процента от общия брой на непълнолетните деца живеят с лични доходи на член от и под адекватната ЛБ по Евростат⁹. Факт, който синтезира в себе си негативните социални последици на провежданите до сега бюджетни и икономически политики, както и много от причините за  отрицателен демографски прираст и  бедност, раждаща или подхранваща битова престъпност, масова нетна емиграция на предимно млади и образовани лица, значително по-висок от този в останалите страни членки на ЕС брой на пенсионерите на 100 заети и осигурени лица, ниска мотивация сред наетите лица за полагане на труд в страната, политическа апатия и т.н.

·        Социалното напрежение и недоволство сред преобладаващата част от активните лица и пенсионерите у нас се подсилва и от  факта,  че при значително по-ниските размери на работните заплати у нас ( по-ниски спрямо : (1) обективно възможните им размери при произвеждания БВП на глава от населението при пълно и последователно прилагане на европейската социална и икономическа политика, правила и норми; (2) спрямо актуалните размери на ЛБ (за минималната работна заплата) и средния размер на необходимите средства за издръжка и възпроизводство на носителите на средно квалифицирана работна сила), през целия преходен период диференциацията на работните заплати и доходите у нас е сравнима и близка до средната за ЕС, но по-висока от тази в страни членки на ЕС с значително по-високи размери и равнище на работните заплати.

Конкретни данни и разчети в Евростат показват например, че подоходно разслоение сред българското население е сравнимо със средните му стойности в ЕС, но по-високо от това в значително по-високо развити и с знаичелно по-високи доходи страни като Норвегия¹⁰, Швеция, Финландия, Дания , Словения и Чехия .

При значително по-ниските размери и равнище на работните заплати у нас спрямо тези в ЕС¹¹ намираме  тази подоходна диференциация за  необоснована и действуваща като относително самостоятелен фактор за разпространение на бедността, включително на крайната бедност, която  ражда престъпност и създаваща благоприятна среда за внос на международен тероризъм и множество други негативни обществени явлния и процеси.

·        Всички тези данни и техния анализ отново и отново показват и потвърждават, че през периода 1989-2008 г. (а както видяхме това важи и за настоящата 2009 г.), разполагаемите размери на минималната и средната работни работна заплата в България са били и остават:

-                    под минимално и съответно под средно необходимите разполагаеми лични средства за издръжка дори само и единствено на непосредствените носители на ниско и и съответно на средно образованата и квалифицирана работна сила;  и още по-малки спрямо необходимите лични средства за издръжка и възпроизводство на носителите на ниско и съответно на средно образована и квалифицирана работна сила;

-                     че на практика  нито минималната, нито средната работна заплата съдържат каквато и да била част от необходимите лични средства за просто възпроизводство на носителите на ниско и съответно на средно образованата и квалифицирана работна сила, т.е. за издръжката, образованието, здравеопазването и пр. на едно единствено непълнолетно дете от родител;

-                    че до и първите години след приеманите ни в ЕС работните заплати у нас са и остават далеч от изискване на Европейската социална харта за „справедливи възнаграждения”. Ще я цитирам :„Всички работници имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържането на прилично жизнено равнище за тях и техните семейства”( част I, т. 4 от Европейската социална харта ).

- че сегашните им размери – самостоятелни и/или заедно с месечните добавки за деца - не стимулират раждаемостта, тъй като с появата и нарастването на броя на непълнолетните деца в ниско и средно доходните семейства разполатаемият месечен доход на член от тях драстично пада и остава далеч под необходимите им минимални и съответно средни месечни размери за тяхната нормална издръжка и възпроизводство, обричайки членовете на значителна част от семействата в страната с непълнолетни деца на перманентни лишения, в това число на хронично недохранване и ограничен достъп до качествено здравеопазване и образование. Казано по-общо - на живот „на ръба на физическото и духодно оцеляване”.

И в същото време, че при произвеждания общ БВП и БВП на глава от населението :

- повишаването на работните заплати (с цел гарантиране на необходимите средства за нормална издръжка и качествено възпроизводство - отглеждане, възпитание, образование, здравеопазване и пр. на едно единствено непълнолетно дете на родител и възстановяване на мувството за социална справедливост в държавата ) е не само възможно, но и задължително условие за успешна подоходната, а по-общо - социалната и икономическата политика на българското, както и на всяко съвременно правителство, държава и общество;

   - и в същото време, че натрупаното в края на интересуващия ни период изоставане на работните заплати от обективно възможните им и необходими размери за  нормалната издръжка и възпроизводство на носителите на ниско и средно образована и квалифицирана работна сила е толкова голямо, че то в никъкъв случай не може да бъде преодоляно в рамките на една, две или три календарни години. Очевидно за целта ще е необходим по-дълъг период от време. Колко по-дълъг ще зависи от обективния икономически растеж и приоритетите на бюджета, бизнеса и по-общо – на провежданата от държавата от тук натам социална и икономическа политика.

От тази гледна точка особено важно е  новото ( от м.юли 2009 г. ) правителство ( а вероятно и следващото) и представителите на бизнеса  да се обърнат с лице към този проблем, да го припознаят и заедно със синдикатите обсъдят и  разработят адекватна програма или система от конкретни програми ( със конкретни срокове, ефективни мерки и отговорници, кадрово, информационно и финасово осигуряване) за неговото успешно и ускорено резрешаване и предотвратяване в бъдеще. С ясното съзнание, че неговото успешно решаване изисква ново и по-обосновано разпределение, преразпределение и крайно разпределение и използване на БВП, съблюдавдане на необходимите баланси в общесвото и общественото развитие, включително на баланса между интересите на бизнеса и труда и гарантиране на необходиимите реални предпоставки за качествено възпроизводство и задържане на работна сила в страната – единственият активен елемент на производителните сили и решаващ фактор за техническо и технологичесеко обновяване на производството, повишаване относителния дял на стоките с висока добавене стойност, нарастване на конкурентноспособността на българската икономика и постигането на достойно място на България и българските граждани в ЕС.

- че имаме достатъчно сериозни основания за критичен преглед и ревизия на цялото законодателство и провежданите до сега бюджиетна и икономическа политика, включително на  данъчните и социални политики, закони, изпълнителни програми и мерки, определящи и/ или отнасящи се непосрледствено до важни фактори на разполагаемите и реални размери на работните запла като : (1) формиралият се до сега и в момента значително по-нисък относителен дял в БВП на работните заплати и осигутелните вноски ( на т.нар. компенсации ) спрямо този в ЕС – около 36-37 % - при около 48-50 % в ЕС ; (2)  продължаващата от години политика на преразпределение на общата данъчна и осигурителна тежест от високо към ниско доходните групи¹², намерила своя относителен завършек  с въвеждането от 1 януари 2008 г. на т.нар. плосък (пропорционален) 10 процентов  данък и данъчно облагане на личните доходи и премахване на необлагаемия минимум; (4)  3 до 6 пъти по-ниското данъчно облагане на доходите от дивиденти у нас спрямо данъчните ставки в ЕС : 5 % у нас и 15 % до 30 % в останалите страни-членки на ЕС;  (5) ограничено и неефективно пряко и косвено стимулиране на раждаемостта; (6) липсващата обоснована и активна политика по отношение на семейното планиране и безотговорно голямия брой на непълнолетните деца в семейства на ниско образовани и ниско доходни групи от населението, със силно  ограничени финансови ресурси за тяхнотата нормална издръжка, възпитание, образование и здравеопазване и пр. А по-общо, до ревизия на : досегашното разпределение и преразпределение и крайно разпределение и използване  на БВП; досегашното и сегашно разпределение на  общата данъчна и осигурителна тежест между ниско и високо доходните групи; сегашното състояние и тендеции в областа на подобряване на семейното планиране и отговорността на родителите към отглеждането, възпитанието, здравеопазването и образованието на своите деца.

В последния случай става въпрос за търсене и намиране на методи и средства за стимулиране съобразяването на броя на непълнолетни деца във всяко конкретно семейство с неговите настоящи и перспективни (в обозримо бъдеще) финансовивъзможности за тяхното качествено отглеждане, възпитание, здравеопазване и образование.

*Допълнително ще поясним последното изречение и заложената в него идея и препоръка.

Както отбелязахме, с появата и нарастването на броя на непълнолетните деца в семействата, техните средни разполагаеми доходи на член рязко спадат и се отразява крайно негативно не само върху раждаемостта, смъртността и естествения прираст на населението, но и върху : качеството на преките носители на ниско, средно и високо образована и квалифицира работна сила и  качеството на тяхното възпроизводство като носители на ниско, средно и съответно на високо образована и квалифицирана работна сила; върху мотивация за труд на нейните настоящи и бъдещи носители; върху продължаващата от години нетна емиграцията на предимно млади и образовани граждани от страната и пр. И в крайна сметка – върху икономическия и социални растеж в страната и нейното достойно място в семейството на ЕС .

От тази гледна точка и предвид крайно ограничените за сега и в обозримо бъдеще финасови и материални ресурси както на болшинството от настоящите и потенциални родители на непълнолетни деца, така и на държавата, особена актуалност в страната придобива въпроса за адекватно на наличните лични и обществени ресурси семейно планиране и стимулиране общия брой на непълнолетните деца във всяко конкретно семейство. А това означава обоснован отговор на въпроса -  „за” или „против” въвеждането на граници за социалното подпомагане и данъчно облекчаване на семействата с повече от  примерно от 2 непълнолетни деца.

Това безспорно е колкото актуален, толкова и остър политически въпрос, чието решение задължително трябва да бъде със социалните партньори, представителите на гражданското общество и ЕК. Но и въпрос от бързото, неотложно и обосновано разрешаване зависи, макар и в определена степен, постигането не само на устойчиво, но и на така необходимото ни ускорено и изпреварващо икономическо и социално развитие преодоляването на сложилите се в момента огромните различия или по-скоро огромно изоставане от водещите страни членки на ЕС.

Правилният отговор на този въпрос е свързано с предварителен отговор на множество други по-общи и по-частни въпроси, в т.число с отговора на въпросите :

- От каква работна сила приоритетнио се нуждае нашата страна и икономика на този етап от нашето развитие : от приоритетно повишаване на нейното качество или от приоритетно повишаване на нейното количество? За повече подробности виж виж : „ Социални цели и последици на бюджета и икономическите политики в България през 2000-2006 г.”, излязла от печат през май 2008 г..

- Кой приоритет е по-важен за постигане на необходимото ни устойчиво, ускорено и засега догонващо икономическо и социално развитие и преодоляване на сложилите се в момента съществени разрличия в равниището на икономическото и социалното ни развитие спрямо това във водещите страни членки на ЕС?

Нашият оттговор е : От приоритетно повишаване качеството на оставащата в страната работна сила, нейната мотивация и  задържане в страната. Защото именно високото качество на оставащата в страната работна сила е най-важния и с всяка изминала година все по-решаващ фактор за устойчиво, ускорено и догонващо икономическо и социално развитие на страната, от което ние така много и спешно се нуждаем.

1.                         Макар че не изчертват всички обществено значими характеристики на провежданата до сега подоходна политика, тези данни и техния анализ поставят и правят особено актуални няколко въпроса :

-   Трябва ли да се запази натрупаното през интересуващия ни близо 20 годишен период изоставане на реалните работни заплати от нарастването и размерите на реалния БВП та глава от населението и в бъдеще ?

-   Или то трябва постепенно, в рамките на добре обоснован и ограничен бъдещ период от време, да се преодолее или съществено ограничи, след което да се гарантира добре балансираното и хармонично нарастване на реалните доходи с нарастването на реалния БВП на глава от населението ?

Което означава и изисква да се възприеме качествено нова подоходна, а по-общо икономическа политика, характеризиращи се с : (1) първоначално и временно – примерно в рамките на следващите 4-5 години – изпреварващо нарастване на реалните размери на работните заплати и пенсиите спрямо реалния БВП на глава от населението – до пълно или преодоляване или съществено преодоляване или ограничаване на натрупаното в края на периода изоставане на реалните работни заплати и реалните пенсии);  (2) последвана от политика на тяхното трайно балансирано и хармонично развитие в бъдеще.

            Изрично ще отбележим и повторим, че политиката на изпреварващо нарастване на разполагаемите и реалните работни заплати, пенсии и пр. спрямо нарастването на реалния БВП на глава от населението, макар и временна:

-     означава и изисква качествено ново разпределение, преразпределение и крайно разпределение и използване на БВП;

-    може и трябва да продължи до преодоляване или съществено ограничаване на натрупаното изоставане на работните заплати в края на изследвания период от обективно възможните им и необходими размери за нормална издръжка и възпроизводство на носителите на работната сила от съответното качество;

както и нашето дълбоко убеждение, че тази нова подоходна политика е в общ интерес на държавата, на самите работници и служители и на бизнеса – доколкото има относително самостоятелна и като цяло положителна роля за повишване качеството и мотивацията на оставащата в страната работна сила, възстановяване на социалната справедливост, ограничаване на бедността, преодоляване на широко разпространетото чувството сред населението че живее в социално несправедлива държава, в ктоято политическата власт се използва единствено или приоритетно за лично обогатяване и първоначално натрупване на капитал.

6. Макар и важни и впечетляващи, изброените до тук факти и тяхните последици и оценки не са единствените важни характеристики  на провежданата през последните близо 20 години  социална и икономическа политика и в частност – на силно ограничителната подоходна политика и необосновано от гледна точка на крайните социални цели и самоцели на общественото развитие разпределение, преразпределение и крпайно използване на БВП. Към тях могат да се добяват още редица важни факти и характеристики на тази полотика или политики, както и конкретни инструменти и механизми за реализация на нейните истински цели, с относително самостоятелен принос за нейните негативни социални и икономически последици, в т.число :

- необоснованата данъчна и осигурителна политика към ниско и високо доходните групи от населението;

- многократно заниженото данъчно облагане на дивидентите у нас  в сравнение с останалите страни членки на ЕС;

- незадоволителната балансираност на различни политики и перманетно нарушавания баланс между интереси на различните групи от наленението и участниците в общественото производство;

         -  закъснялите, незавършени  и зле ориентирани  реформи в здравеопазването и образованието;

-  глобалната финансова и икономическа криза и нейното отражение у нас.

По повод на част от тези фактори  ще поясним следното :

Първо, у нас броят на лицата със значителни лични доходи, възлизащи месечно на десетки хилади, а годишно на стотици хиляди лева е ограничен и най-често обхваща настоящи и бивши политици, свързани с тях лица (родственици) и бизнесмени от т.нар. „кръгове от фирми”, възползвали се от заеманите от тях високи политически и държавни постове и възможностите, които те и множеството съзнателно допуснати пропуски и слабости в законодателство и дейността на изпълнителената и съдебната система  им предоставят за лично обятаване, първоначално натрупване на капикал или пълнене на „черни партийни каси”. Намаляването на данъчно облагане на тези тези лица не само засилва подоходното и социално разслоение сред населението, но и стимулира потребление и вноса на  луксозни стоки, откриването и подържането на голями парични  депозите  в наши и чужди банки;   строеж на луксозни офиси, частни вили и домове. По тези причини  провежданата до сега политика на все по-ниско данъчно облагане на високите и много високите лични доходи, включително на огромните годишни доходи от дивиденти на участници в грабителската приватизация,  допълнително стимулира увеличаването на  вноса на чуждестранни луксозни стоки, влошава търговския и платежния баланс на страната, както и   задълбочава  подоходното разслоение и социалната поляризация сред населението. Очевидно тази данъчна политика може и трябва да се промени по начин, които ще стимулира социално и икономически по-обоснованото и ефективно разпределение на тези доходи и по-добрия баланс между обществените и личните интереси. Става въпрос за промени в данъчната политика и данъчното облагане на личните доходи, в т.число на високите доходи от дивиденти по начит, който ще стимулира реинвестирането им в страна с цел : ускоряване на иновациите, техническо и технологическо обновяване на производството и икономическия растеж; създаване на все повече и по-качествени и здравословни работни места; повишаване заетостта, качеството на работната сила и конкурентноспособността на българската икономика.  

Как може да стане това?

Отговорът на този въпрос изисква допълнителни проучвания. Все пак още сега можем да твърдим, че първите необходими и възможни мерки са пряко свързани с : ограничаване на сивия сектор в икономиката, източването на ДДС, злоупотребите с обществени поръчки и заменки на държавни и общински земи и горски площи; повишаването на събираемостта на приходите от акцизни стоки и горива, както и  повишено  данъчно облагане на високите и много високите лични доходи, в т.число на доходите  от  дивиденти  по посока на  средното му  равнище в страни  членки на ЕС.

Конкретно по  данъчното облагане на доходите от дивиденти  ще припомним, че  в силно развитите европейски страни то е в пъти по-високо от това в България – унас 5 %, в останалите страни членки на ЕС между 15 % и 30 % (по данни на Евростат), т.е. 3 до 6 пъти по-голяма; че подобно повишаване на данъчното облагане на доходите от дивидентите е още по-необходимо като се има предвид, че  техните размери достигат до 800 000 - 900 000 лв. годишно и че значителен брой от получателите на дивиденти у нас са участници в грабителската приватизация.

 Убедени сме, че при значително по-ниските размери на корпоративния данък и ДОД подобна промяна в  данъчното облагане на доходите на акционерите от дивиденти  ще има значителено по-висок позитивен социален и икономически ефект. Именно поради по-ниските размери на данъчното облагане у нас на печалбата и личните доходи на населението.

Второ, заслужава изрично да се подчертаят и относително самостоятелните и силно  негативни социални и икономически последици от провежданата до сега политика на често пренебрегване на необходимите баланси в обществото и общественото развитие, в т.число между интересите на различните участници в производството, разпределението и крайното използване на БВП и в частност –  между  интересите на представителите на труда и на капитала  в полза на капитала.

Проявите на тази характерна черта на досегашната социална и икономическа политика са многобройни. Но за целите на настоящия анализ ще се ограничим до проявите им в подоходна политика и данъчно-осигурителната полбитика, в здравеопазването и образованието. Т.е. до трите основни политики, от които непосредствено и в най-голяма степен зависи качеството, възпроизводството и мотивацията на работната сила. А чрез тях – и общото социално и икономическо развитие на страната.

В рамките на периода между 2000 г., когато получихме покана за членство в ЕС, и 2008 г., основни  факти и конкретни доказателства за интересуващата ни характерна черта на провежданата данъчна и осигурителна политика виждаме в :

 - намалението на максималния размер на облагаемия личен доход  по  ЗОДФЛ - от 1400 лв. през 2000 г., на 1000 лв. през 2001 и 2002 г. и на 600 лв. през  2003 -2007 г., съчетано с успоредно намаляване на данъчната ставка за най-високо доходната група в таблицата за облагане доходите на физическите лица - от 40 % през 2000 г. на 24 %  през 2007 г.;

- намалението на общия размер на задължителните осигурителни вноски, в т.число  с 6 процентни пункта през 2006 г. почти изцяло (на 98 %) в полза на работодателите;

- увеличението на  относителен дял на задължителните лични осигурителни вноски ( ЗЛОВ)  в общият им размер  за осигурените лица -  от 20 % през 2000 г. на 40 % от 1 октомври 2007 г.; и съответно намалението му за работодаталите  от 80 % през 2000 г. на 60 % от 1 октомври 2007 г.

- въведеният от 1 януари 2008 г. 10 процентов плосък данък с премахване на  необлагаемия минимум¹³ - основна причина за още по-драстично и рязко преразпределение на общата данъчна тежест от високо към ниско и средно доходните групи и задълбочаване на подоходното разслоение сред населението ^.

Като пряка последица от тези и други подобни промените в данъчната и осигурителната  тежест, през интересуващия ни период се наблюдава :

-                     от една страна, драстично намаление на общия размер на данъчната и осигурителна тежест за високо и особено високо доходните групи (групата на бчогатите) от населението.

-                     от друга страна, драстичното му увеличение за най-ниско доходните групи.

Конкретните промени в общата данъчна и осигурителна тежест за ниско доходните групи – с минимални работни заплати; средно доходните – със средни работни заплати; високо доходните – с работни заплати равни на максималния осигурителн доход през 2008 г. от 2000 лв; и  за много високо доходните групи (групата на богатите) с месечни доходи примерно от 20 000 лв. са представени в таблица № 8  и графика № 4.

Таблица № 8

Ефективен относителен размер на общата данъчна и осигурителна
тежест за представителите на ниско, средно и високо и много високо
доходните групи
през 2000 - 2008 г.
 ( най-яркото и вярно “огледало” на истинските социални цели и последици на общата данъчна и осигурителна
политика на правителството през периода 2000-2008 г. )

От данните в таблица 8 се вижда, че през интересуващият ни период общата данъчна
и осигурителна тежест ( ОДОТ) за :
- най-ниско доходната група данъкоплатци, а носителите на минимална работна
Заплата, е повишена от 9 % през 2000 г. до 21.7 % през 2008 г. Т.е. 2.41 пъти;
- за носителите на средна работна сила и средна работна заплата е намалена
символично - от 22.48 % намалява до 21.7 % през 2008 г.;
- за представителите на високо доходните групи, представени в разчета от лица
с брутни месечни доходи равни на максималния размер на осигурителния доход, е
намалена символично – от 22.48 % до 21.7 %;
- за представителите на восоко доходните групи, представени в разчета от лица с
БМД равни на максималния осигурителен доход, е намалена от 32.03 % през 2000 г.
до 21.7 % през 2008 г., т.е. с 10.33 процент или 1.48 пъти;
- за групата на богатите, представена от лица с брутни месечни допходи от
20 000 лв., намалението е драстично – от 39.42 % до 11.17 % или 3.53 пъти.
И така, само в рамките на последните 7 години от интересуващия ни по-общ период,, общата данъчна и осигурителна тежест за най-ниско доходните групи от населението
е повишена 2.41 пъти, докато за групата на богатите тя е намалена 3.53 пъти.. Въпреки, че през този перид политиците твърдяха и продължават едностранчиво даа твърдят, че са провеждали политика на намаляване на общата данъчна и осигурителна
тежест, пропускайки да отбележат, че намалението на ОДОТ е ползвало единствено високо и много високо доходните групи от населението.

Графично тези промени са представени в Графика 4 и изглеждат както следва

Така, повишавайки 2.4 пъти ефективната ставка за общата данъчна и осигурителна тежест за ниско доходните групи и намалявайки я 3.53 пъти за високо
и много високо доходните, провежданата данъчна и осигурителна политика през тнози
период прави бедните още по-бедни, а богатите още по-богати. Едновременно след 1 януари 2008 г. и ако се запази непроменена ще продължава да води до :
- пълно изравняване на общата данъчна и осигурителна тежест за всички
данъкоплатци с БМД до максималния размер на осигурителния доход за съответната
календарна година, който за 2008 г. възлиза на 2000 лв.;
- драстичното й снижаване - за сметка на преотстъпени досегашни данъчни
приходи - за много високо доходните групи (групата на богатите).
И по този начин , в противоречие с изискванията на част II, чл. 16 от Европейската
социална харта - до драстично, трайно и непознато в цялата нова история на страната:
- преразпределение на общата данъчна и осигурителна тежест в бъдеще от
високо към (в ущърб) на ниско и средно доходните групи от населението;
- задълбочаване на подоходното и социално разслоение сред населението; увеличаване обхвата и задълбочаване на относителната бедност; нарастване на
социалното напрежение и понижаване на националната социална сигурност.

• Тези характеристики на данъчната и осигурителната политика и техните социални и икономически последици са действували и продължават да действат като относително самостоятелни и взаимно допълващи се фактори за все по-значително повишване на и без това високата подоходна диференциация и социална поляризация сред населението, с всички произтичащи или подхранвани от тази този факт негативни обществени явления и процеси
Вярно е, че въвеждането на плосък 10 процентов данък у нас, съчетано с премахване на необлагаемия минимум намалява общата данъчна тежест за населението като цяло и опростяване наговото изчисляване и събиране. Но на практика и в действителност нейното намаление се отнася единствено или приоритетно за високо и много високо доходните групи. За ниско и значителна част от средно доходните групи тази мярка доведе до увеличаване на тяхната данъчната и обща данъчна и осигурителна тежест.

Наши макар и приблизителни и по-груби, проведените от нас конкретни разчети показват, че в рамките на 2008 г. въвеждането на плоския данък е долево до: намаляяване на данъчната тежест за високо и много високо доходните групи с около 80 млн.лв.; и в същото време – до нейното абсолютно повишаване за ниско и средно доходните с около 300 млн.лв. В този смисъл твърденията на политици и бизнесмени-привърженици на плоския данък, че неговото въвеждане е довело до съществено „повишаване на събирамеостта” на приходите от ДОД са необосновани, заблуждаващи и защищаващи единствено собствените им интериси като представители на високо и много високо доходните групи от населението.

Без да се отричат някой безспорни достойнства на плоския данък (като например опростяване изчисляването на данъка върху общите доходи на населението), тези му последици и техния анализ дават достатъчно основания да определвим въвеждането на 10 процентовия плосък данък,съчетано с премахване на необлагаемия минимум от 1 януари 2008 г. като преждевременно, необосновано и дори вредно от социална и икономическа гледна точка. Особено премахване на необлагаемия минимум (вместо неговото запазване и повишаване) довело до :
- от една страна, до допълнително ограничаване на и без това ниските и незадоволителни разполагаеми размери и равнища на работните заплати за носителите на ниско и преобладаващата част от средно образована и квалифицирана работна сила, т.е. на основната форма на лични доходи за над 50 % от общия брой на наетите лица и носители на ниско и средно образована и квалифицирана работна сила; и като вторична последица - до ограничаване търсенето на местни стоки и услуги, което оказва негативно относително самостоятлно влияние върху местното производство и икономическия растеж в страната;
- от друга страна, до увеличаване на разполагаемите лични доходи за високо и много високо доходните групи от населението, водещо от своя страна до още по-голямо търсене на вносни стоки и услуги и нарастване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.

Ще напомним, че преди нас плоският (пропорционален) данък бе въведен в 15 бивши социалистически страни. Но че за да избегнат негативните последици от неговото въвеждане13 и най-вече поражданото от него задълбочаване на подоходното разслоение и социалната поляризация сред населението, в 14 от тях необлагаемият минимум бе не само запазен, но и значително повишен като размер. В Естония например, необлагаемия минимум бе повишен 1.5 пъти; в Словакия – 2.08 пъти; в Литва – 3.29 пъти; в Украйна – 3.62 пъти и т.н.

Подкрепяли сме и ще продължим да подкрепяме политиката и мерките на правителствата за : балансирано намаляване на общия размер на данъчната и осигурителна тежест и за бизнеса и за населението; за създаване на все по-благоприятни условия за дейността на бизнеса и привличането на чуждестранни инвестиции; за поддържане на макроикономическата и финансова стабилност и пр. Но категорично сме били и оставаме против прибързани и недостатъчно добре обосновани политики и мерки, които носят едностранчив характер и системно пренебрегват и/или нарушават необходимите баланси в обществото, в конкретния случай : необходимия баланс между интересите на труда и капитала, принципите на социалната справедливост, солидарност и сигурност.
И още нещо. Очевидно нереалистично е още сега, т.е. още през 2009 или 2010 г. да се очаква от едно дясно правителството да отмени плоския данък. Реалистичният и практичен подход обаче изисква и позволява, а ние горещо препоръчване на правителството, за сега и като първа стъпка към едно по-справедливо разпределение на общата данъчна и осигурителна тежест за населението, да се ограничи до възстановяване и повишаване на необлагаемия минимум , като обвърже конкретните му размери примерно с двойния или тройния размер на ЛБ или 100-до 150 % от размера на средната издръжка на член от 4-членно домакинство по изчисленията му от ИССИ при КНСБ.

• Всички изнесени до тук обективни факти, констатации и анализи показват, че цялата подоходна, данъчна и осигурителна политика през последните 20 години, както и много от използваните конкретни мерки и механизми за нейната реализация, обратно на официалните политически декларации, в действителност са целели, реално водели и довели до драстично, непознато в най-новата история на страната, необосновано и в същото време значително и трайно повишаване на данъчната и осигурителната тежест за най-ниско и отчести и за средно доходните групи от населението и нейното съществено и системно намаляване за високо и много високо доходните групи; и чрез тях, грабителската приватизация, корупцията, източването на ДДС, незавършените реформи в здравеопазването и образованието – до трайно и непознато до сега преразпределение и различно от това в ЕС крайно разпределение и използване на БВП и значителни загубли на най-важния капитал за всяко съвременно общество – на човешки капитал.
Важна относително самостоятелната и значителна роля за тези промени се пада и на :
-осъществената „ на всяка цена” социално несправедлива и по същество грабителска приватизация на наследената от предходните няколко десетилетия държавна и общинска собственост;
- както и на множеството слабости на досегашната здравна и образователна политика и реформи, отразяващи се негативно пряко върху здравния и образователния статус на населението и чрез тях – върху неговото жизнено равнище.

• В областта на здравеопазването и образованието става въпрос за недовършени, зле насочени и неефективни реформи и мерки, довели до :
- ограничен достъп на значителни слоеве от населението до системата на здравеопазването и образованието и особено – до качествени здравни и образователни услуги;
- бързата им и необоснаната комерсиализация;.
- хроничното им недофинансиране;
- необоснованият търговски статут на публичните ( държавни и общински ) здравни заведения и изпълнителите на доболнична медицинска помощ;
- незадоволителното качество на болшинството от медицинските услуги;
- липсата на ефективна система за независим външен и вътрешен контрол, оценка и обвързване цените на медицинските услуги с тяхната сложност и качество;
- доминирането на медици в формирането и провеждането на здравната политика, в т.число в подготовката и осъществяването на здравната реформа и управлението на системата, довело до приоритетното й обръщане лице към интересите на върхушката на медицинското съсловие и липсваща ефективна законова и практическа защита на осигурените лица и пациентите ;
- забавеното с години изграждане на интегрална информационна система на НЗОК и все още липсващата такава за системата на здравеопазването като цяло;
- съхраняващите се от години множество слабости, пропуски и противоречия в действащото здравно законодателство;
- необоснавата и силно корумпирана лекарствена политика и практика, довели до необосновани от социална и икономическа гледна точка завишени цени на лекарствата още през първите няколко години от създаването и излизането на пазара на лекарствата на НЗОК;
- неефективен държавен и обществен контрол върху публичните приходи и разходи, в т.ч. върху разходите за здравеопазване и образование;
- значителна корупция в системата на здравеопазването и възможности за ежегодно източване на десетки и стотици милиона лева от бюджетите на НЗОК и МЗ;
- одържавената на практика НЗОК и ръководни органи на НЗОК - Общото събрание на представители, Управителен и Контролен съвети;
- все още липсващите законови предпоставки и конкуренция между изпълнителите на медицински услуги за здравно осигурените лица и законово задължение за НЗОК да сключва договори с всяко новопоявило се ЗЗБП, отговарящо формално на нормативно определените и на практически занижени или често нарушавани нормативни изисквания;
- нарастващите нерешени проблеми на кадровото осигуряване на системата;
- прибързаното и необосновано решение на коалиционното правителство и 40-то НС ма демонополизация на НЗОК и раздробяване на нейния финансов ресурс;

а) Що се касае до ефективността на разходите и част от изброените слабости на здравната реформа и система на здравеопазването у нас ще припомним, че :
- По данни в Националната здравна стратегия на МЗ от 2008 г., през 2007 спрямо 2000 г. публичните разходи за функция здравеопазване в консолидирания държавен бюджет са нараснали от 978 млн.лв. на 2 216 млн.лв. т.е. 2.27 пъти. В същото време : общата заболеваемост и редица социално значимите заболявания се запазват или продължават да нарастват; раждаемостта ( с изключение на последната 1-2 години) е намаляла и като цяло остава ниска и незадоволителна; смъртността продължава да расте и остава най-високата в ЕС ; загубите на човекодни поради временна неработоспособност са нараснали 2.7 пъти; средната продължителност на живота на новородените остава с 6-7 години по-ниско от тази в ЕС, докато средната продължителност на живота в добро здраве относително – спрямо общата му продължителност - намалява и изостава от тази в ЕС с около 9 години.
- След 2000 г., когато стартира здравната реформа, над 1 милион граждани от населението на страната остават без задължителна здравна осигуровка и достъп до публичната система за здравеопазване;
- България е единствената позната ни страна в Европа и света, в която : публичните лечебните заведения за болнична помощ и общо практикуващите лекари са със статут на търговски дружества и съответно на еднолични търговци; здравеопазването е хронично недофинансирано; липса ефективен държавен и публичен
контрол върху тяхното разпределение и разходване и в която, както споменахме, няма изградена система за независим външен и вътрешен контрол и оценка та качеството на медицинските услуги. И като последица – неефективно разпределение и разходване на публичните средства за здравеопазване ; силно ограничен достъп на преобладаващата част от гражданите до качествени здравни и стоматологични услуги и запазващ се крайно нисък – най-нисък в рамките на ЕС - здравен статус на населението.
- Поради слабости в действащото законодателство , през последните няколко години не се подписва Национален рамков договор между управителните съвети на НЗОК и БЛС. Самият досегашен национален рамков договор всъщност няма характер на договор, тъй като създава реални задължения единствено за едната от двете договарящи се страни – за НЗОК;
- Два опита за изграждане на интегрална информационна система на НЗОК до края на 2007 г., която ще позволи контролната й дейност да се насочи приоритетно към превантивния контрол върху договорните й партньори и разходите, са провалят от представителите и силното лоби в Парламента и изпълнителната власт на лекарската бизнес върхушка.
- Под натиска на лекарската бизнес върхушк8а управляващите и опозиционни партии се оказват много повече заинтересовани от демонополизацията на НЗОК и създаване условия за конкуренция между различните групи от задължително здравно осигурените лица отколкото от създаване на необходимите законови предпоставки за конкуренция между изпълнителите на медицинска помощ ( ИМП) и допускане до конкурси и договори с НЗОК на онези от тях, които предлагат сравнително най-лесен достъпи качествено лечение.
- Нашите анализи показват , че т.нар. демонополизация на НЗОК е необоснована, прибързана и приоритетно насочвани към теснопартийни интереси на партиите от тройната коалиция и частни корпоративни интереси на здравно застрахователни дружества и изпълнителни на медицинска помощ (ИМП); че на практика тя няма нищо общо с интересите на задължително осигурените лица и пациентите; че тя допълнително ще затрудни контрола върху изпълнителите на медицинска помощ и качеството на здравните услуги; ще узакони достъпа на политически партии и частни здравно осигурителни фондове до ресурса на НЗОК и неговото източване; ще затрудни взаимоотношенията ни и разплащанията с здравно осигурителните каси в останалите страни членки на ЕС; ще засили монопола на изпълнителите на медицинска помощ (ИМП) и свръх предлагането на ненужни медицински услуги; ще наложи скъпо струваща преработка на току-що изградената в края на 2008 г. и все още внедрявана интегрална информационна система на НЗОК ; ще поради необходимост от нови и допълнителни разходи на частните здравно осигурителни дружества за изграждане на съвместима информационни системи с тази на НЗОС; ще породи нови и засили съществуващи и сега неоснователните искания и претенция за повишаване съществуващите размери на задължителните здравни осигурителни вноски; ще раздроби финансовия ресурс на НЗОК и ограничи възможностите за по-високи търговски отстъпки в цените на лекарствата; ще оскъпи издръжката и развитието на цялостната система на публичното здравеопазване..
България е сред малкото развити страни (според класификацията на ООН от 2004 г. насам по критерия „ Индекса за Човешкото Развитие” (ИЧР), в която няма изградена система за независим външен и вътрешен ефективен контрол и оценка на качеството на здравните услуги; в която статистиката не отчита смъртните случай , резултат на лекарски грешки, а защитата на интересите на пациентите, жертва на лекарски грешки, е практически невъзможна. А добре известно е, че без изграждане на ефективна система за оценка качеството на медицинските услуги и защита интересите на здравно осигурените лица и пациентите, както и ефективно разпределение и контрол върху разходите не е възможно изграждане и функциониране на съвременна, високо ефективна и ефикасна система за здравеопазване.

б) Подобни проблеми през целия преходен период се наблюдават и в областта на образованието и достъпа до качествено образование на децата от ниско доходните групи от населението. С едно съществено различие – след стачката на учителите през 2007 г. проблемите на образованието, в т.число проблемите на неговото финансиране и на качеството на неговите продукти станаха предмет на широки обществени дискусии и търсене на комплексни, обосновани, финансово по-добре обезпечени и перспективни решения.

Тези и други подобни слабости на действува щипе система за здравеопазване и образование имат пряк и съществен относително самостоятелен „принос” за сложилите се дори в края на интересуващия ни период : сравнително нисък и незадоволителен здравен и съответно образователен статус на населението; продължаващата масова нетна емиграция на предимно млади и образовани лица; наличието на значителен брой младите хора със финансови възможности на техните родители, желаещи и отиващи да продължат и получат своето образование в чужбина; незадоволително качеството и качествено възпроизводство на оставащата в страната работна сила и произтичащите от този и множество други факти вторични негативни обществени явления и последици.

Четвърто, към тези вътрешни причини и обстоятелства за наблюдаваните негативни социални и икономически последици в страната, през 2008 и 2009 г. се добавя и внесената от вън глобална финансова и икономическа криза. Но тъй като кризата е периодично и временно явление; правителствата на всички страни, включително на САЩ и ЕС предприеха безпрецедентни мерки за нейното овладяване и вече се наблюдават симптоми за нейното ограничаване и началото на икономически растеж, ще се задоволим единствено с простото маркиране на този фактор. Още повече, че досегашното отражение на глобалната финансова и икономическа криза у нас е сравнително по-слабо, както и че редица икономисти, в т.число новият министър на финансите в правителството на ГЕРБ предричат начало на оживление в края на 2009 или началото на 2010 г.
В този смисъл, ако оставим на страна глобалната финансова и икономическа криза и нейните негативни, но не особено драстични и временни отражения в страната и се ограничим до нерешените или незадоволително решени до сега обществено значими социални, икономически, правови , демографски и пр. вътрешни проблеми ще трябва да признаем, че : именно изброените и други вътрешни причини и тяхното бързо преодоляване са и остават главния проблем и задача на българската политическа класа и политика в момента и в бъдеще. По тази причина главната задача на управляващите политически партии според нас се свежда до формирането на необходимата политическа воля за бързо, добре обосновано, комплексно и перспективно решаване на нерешените или незадоволително решени до сега социални ( в широкия смисъл на това понятие ) и икономически проблеми на страната, породени от доминиращите до сега фрагментарни и конюнктурни подходи и философия и довели до : социално зле насочени икономически политики и икономически зле насочени социални политики ; масовата нетна емиграция и загуба на над 1 милион предимно млади и добре образовани лица ( загубата им и като производители и като потребители на стоки и услуги); невъзможност, при сложилите се ниски и силно изостанали размери и равнище на работните заплати ( най-ниски в рамките на ЕС) за нормално количествено и качествено възпроизводство на оставащите в страната носители на ниско, средно и високо образована и квалифицирана работна сила; пораждащи (след приемането ни в ЕС и гарантираното от членството свободно движение на хора) реална опасност още през следващите няколко години от оголване на цели сфери и отрасли от необходимата им като численост и качество работна сила; от неизбежен внос на работна сила ( след преминаване на кризата и възстановяване на икономическия растеж); от превръщането на страната в „заден двор” на Европа, в обслужваща сфера с запазващи се значителни различия в равнището на икономическото и социално развитие и т.н.
В този смисъл и по тези съображения смятаме, че голямата и очертаваща се до сега опасност за бъдещето на страна и нейните граждани не е глобалната финансова и икономическа криза ( която е периодично, но временно явление и най-вероятно скоро ще отшуми). По- голямата и трайна опасност или заплаха за нашата страна и народ е вътрешна и е свързана с наследеното от по-далечно минало и продължаващо през последните 20 г. :
- доминиране на фрагментарни, конюнктурни и тясно партийни подходи; безнаказана корупция по високите етажи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт;
- неефективно законодателство, с множеството съзнателно допуснати и все още съхраняващи се слабости, пропуски и противоречия, позволяващи безнаказани злоупотреби с политическата власт и многобройни случай на безнаказано ощетяване на обществения интерес;
- неефективна съдебна система;
- липсата на ефективен държавен и обществен контрол върху публичните приходи и разходи;
- значителен дял на сивия сектор в икономиката;
- социално зле ориентираните икономически политики, програми и развитие и икономически зле ориентирани социални политики, програми и практики;
- закъснелите и недовършени реформи в здравеопазването и образованието;
- закъсняла или все още липсващи отговори на множество фундаментални въпроси на демократизацията и изграждането на съвременна пазарна икономика в България ( за част от които ще стане въпрос в раздел II на студията).
При тези обстоятелства сме длъжни да запитаме себе си и най-вече управляващите и опозиционните политически партии :
- До кога ще робуваме на фрагментарни и конюнктурни подходи при обсъждане и търсене на решения на проблемите на общественото развитие на страната?
- Ще продължим ли да насочваме главните си усилия към временни палиативни мерки и „гасене на пожари”? Вместо да лекуваме причините за наблюдаваните негативни обществени явления и процеси; да търсим и предлагаме системни, трайни и ефективни решения на наблюдаваните негативни обществени явления и процеси
- Познават ли добре и готови ли са да следват изцяло основните цели, възгледи, принципи и механизми на политиките на ЕС и Лисабонската стратегия ?
- Кои от доминиращи в Европа и ЕС съвременни възгледи, принципи и механизми, залегнали в Европейския модел и стратегия и практика, в т.ч. в Лисабонския договор и практиката на страните членки на ЕС бяха и остават в една или друга степен неоснователно пренебрегвани и/или подценявани?
- Ще продължи ли досегашната икономическа и социална политика , в т.ч. подоходна, здравна и образователна, в бъдеще и до кога?
- Кога ще си дадем ясна сметка за това, че макар и абсолютно необходими и задължителни предпоставки, поддържането на необходимата макроикономическа и финансова стабилност, съчетана с ниско (на практика най-ниското в ЕС) данъчно облагане на печалбите, дивидентите и личните доходи не е достатъчно ?
- Кога ще осъществим необходимата жалостна ревизия на д0435стващото законодателство и подзаконова нормативна уредба?
- Кога ще въведем законово изискване за задължителна социална обосновка на всички инвестиции, с ясни критерии за оценка на техните краткосрочни, средносрочни и дългосрочни ( стратегичен ски) социални цели и последици ?
- Кога обикновеният български гражданин ще стане свидетел на реална политическа воля за бързо и ефективно решаване на дело (а не да думи) на натрупаните през последните 20 години и наболяла остри социални и икономически проблеми на българското общество и държава ?

Заключение
Прегледът на всички тези факти и техния експертен и политически безпристрастен анализ показва, че през целия период след 1989 г., включително през под периода на икономически растеж и финансова стабилизация след 1997 г., на кандидатстването и изминалите 2 години на членството ни в ЕС се наблюдава системно и последователно провеждана силно ограничителна подоходна и необоснована или недостатъчно обоснова данъчна и осигурителна политика, насочени и довели до :
- ограничено и силно изоставащо нарастване на реалните работни заплати и пенсиите;
- системно намаляване на общата данъчна и осигурителна тежест за високо доходните групи и нейното повишаване за ниско и средно доходните групи;
- задълбочаване на подоходното разслоение и социалната поляризация сред населението
- съществено и трайно разпределение, преразпределение и крайно разпределение и използване на БВП в полза на високо и много високо доходните групи и в ущърб на ниско и средно доходните и пр.,
с всички произтичащи от това преки и косвени, първични и вторични негативни социални и икономически последици не само за болшинството от населението, но и за представителите на бизнеса и най вече на дребния и среден бизнес.
Пряко, тази политика се отразява крайно негативно върху качеството и възможностите за качествено възпроизводството на работна сила и нейното задържане в страна, което от своя страна засяга както интересите на непосредствените носители на ниско, средно и високо образована и квалифицирана работна сила, така и тези на бизнеса;
Тя и нейните социални последици противоречат на едно от приоритетите изисквания на Лисабонската стратегия - изискването за повишаване на социална еднородност в страните членки на ЕС и пречат за ефективното усвояване на европейските фондове – предприсъединителни и структурни и т.н.
Тя е двойно необоснована - социално и икономически, което прави двойно по-обоснована и неотложна нейната цялостната ревизия. Ревизия, която задължително трябва да обхване и обуславящи я основни по-общи и по-частни причини, респ. тяхното преодоляване.
Само подобна ревизия и обоснованите с нея промени могат да доведат страната до устойчиво, ускорено (догонващо на първо време и изпреварващо впоследствие) и хармонично обществено развитие и на тази основа – до ускорено преодоляване на сегашните съществени различия в равнището на икономическото и социално развитие у нас спрямо това във водещите страни членки на ЕС .
При добре поставена задача, нейното бързо решаване може да се осъществи от добре структурирани и взаимодействащи си междуведомствени работни групи с участието на изявени експерти и специалисти от страна на държавата, работодателите, синдикатите и други заинтересовани неправителствени организации, включително Икономическия и социална съвет и Съюзите на икономистите и юристите.
Конкретни цели на тези работни групи са разработване и обосноваване на такива законодателни, организационни, кадрови, контролни и пр.мерки и програми, които ще доведат до :
- постепенно, но ускорено преодоляване на натрупаното в края на интересуващия ни период съществено изоставане в размерите и равнището на реалните работни заплати и пенсии от обективно възможните им размери при произвеждания и ежегодно нарастващ реален БВП на глава от населението; както и все по-пълно обвързване с необходимите разполагаеми лични средства за нормална издръжка и възпроизводство на носителите на ниско, средно и високо образована и квалифицирана работна сила.
- бързо възстановяване и повишаване размерите на необлагаемия минимум;
- обосновано повишаване на данъчната ставка за доходите от дивиденти - до размерите й в останалите страни членки на ЕС,
- ускорено завършване и правилно насочване на реформите в здравеопазването и образованието, в т.число подобряване на тяхното финансиране, ефективен държавен и обществен контрол върху качеството на техните услуги и ефективността на техните разходи.
В крайна сметка, предложените от въпросните работни групи принципни и конкретни промени в законодателството и дейността на оперативни държавни и общински органи трябва да доведе до по-обосновано разпределение, преразпределение и крайно разпределение и използване на БВП, гарантиращо социалната справедливост, социалния мир и ускорено и изпреварващо социално и икономическото развитие на страната.
Ключов конкретен проблем и задача на тези програми е постигането на :
- от една страна, социално добре обоснована и насочена бюджетна и икономическите политики, приоритети и развитие;
- от друга страна, икономически добре обосновани и насочени социални политики, програми и развитие.
Крайно време е да осъзнаем, че на съвременния етап от обществено развитие в Европа и света :
- силната и социално добре обоснована и насочена икономическа политика и развитие не отрича, обратно изисква със силата на обективната необходимост силна и икономически добре насочена социална политика, програми и развитие;
- и обратно, силната и икономически добре насочена социална политика и развитие е възможна единствено в комбинация със силна и социално добре насочена икономическа политика и развитие.

II.                     Относно някои важни  първопричини за очертаните политики и техните негативни последици - пренебрегнати или подценени съвременни възгледи и принципи, залегнали в основата на европейския модел на икономическата и социална политика и развитие

За да подпомогнем верните отговори на поставени въпроси ще се спрем накратко върху основни според нас първопричини за отбелязаните пропуски и слабости в досегашната политика, практика и развитие.

Става въпрос за актуални, появилите се след Втората Световна война и намерили прогресивно нарастващо място, роля и развитие Европа след края на II-та Световна война, залегнали в основата на Лисабонската стратегия,, а именно възгледите за :

1. Сложната пирамидално йерархична връзка и зависимост между основните цели на общественото развитие : научно-технически, икономически       , екологически и социални.

2. Съвременната концепция за демокрация, пазар и пазарна икономика, за тяхното вътрешното напрежение, взаимодействие, място и роля в развитието на ЕС.

3. Социалната справедливост и сигурност.

4. Сложната и все по-интензивна взаимна връзка и зависимост между обществените явления и процеси , в т. ч между 4-рите основни фази на единния въз производствен процес : производство, размяна, разпределение и потребление и нарастващата необходимост от захвърляне на фрагментарния и конюнктурен подход към обществените проблеми и развитие и замяната му със системен , комплексен и перспективен.

5. Възможността и необходимостта от съчетаване на силна и социално добре ориентирана икономическа политика, програма и развитие със силна и икономически добре ориентирана социална политика, програми и развитие.

По няколко думи за всеки от тези актуални възгледи.

·        Основните цели на общественото развитие могат да бъдат разпределени в 4 основни групи :

-         научно технически

-         икономически

-         екологически и

-         социални

Според доминиращите в Европа още през 50-те и 60-те години на миналия век научни възгледи, основните цели на общественото развитие  се намират в сложна пирамидално йерархична взаимна връзка и зависимост.

В основата на пирамидата стоят научно-техническите цели; над тях – икономическите; над икономическите – екологическите, а на върха на пирамидата – социалните, който се явяват едновременно и негови самоцели.

Обществената ефективност на научно-техническите, икономическите и екологическите  цели, програми и развитие се определя вън от самите тях - с тяхното влияние върху стоящите над тях обществени цели. По-конкретно :

Ефективността на научно-техническите цели и развитие се опреде с влиянието им върху реализацията на икономическите цели , т.е. върху икономическото развитие и икономическия прогрес;.

-         ефективност на икономическите цели и развитие се определя от тяхното влияния и принос за опазване на екологическото равновесие в природата и социалното развитие;

-         ефективността на икономическите цели и развитие – с прякото им влияние върху природната среда и здравето на хората.

Социалните цели се явяват едновременно като самоцели на общественото развитие. По тази причина тяхната ефективност се определя и измерва с равнището и развитието (издигането) на здравния, грамотно-образователния и социалния статус на населението.

От своя страна, като най-общи и синтетичните показатели за равнището и развитие на здравния, грамотно-образователния и социалния статус на населението приемат :

·        средната продължителност на живота ;

·        грамотността и средното образователно равнище – в години;

·        и съответно БВП на глава от населението, изчислен на паритетна основа.

Международно сравними и съпоставими индекси за : (1) средната продължителност на живота, (2) грамотно-образователното равнище на населението; и (3) т.нар. социален статус, представен от БВП на глава от населението ( чието отражение при равни други условия са личните доходи на член от семейството) формират т.нар. Индекс за човешкото развитие (ИЧР) на ООН. Показател, по който от общо 175 страни членки на ООН България заема   62 място през 2000 г. и  54 през 2004 г. , когато отново влиза в групата на т.нар. „високо развити страни”. По предварителни данни по този показател от 2007/2008 г. България  изпреварва единствено Румъния, която заема 60 място в тази класация. Но съществено изостава от южната си съседка Гърция, например, която е на 24 място.

·        Пак според интересуващите ни и доминиращи възгледи след II –та световна война:

·        демокрацията е исторически процес на акумулиране на политически, граждански и социални права ; тези права са натрупвани бавно и в резултат на изключителна борба;

·        пазарът образно казано е място, където може да спечелите или за загубите; да забогатеете или да обеднеете; пазарът ражда богатство и бедност; той не създава социални права и сигурност. За тях трябва да се воюва.

Нито съвременната демокрация, нито пазарът имат алтернатива. Проблемът започва, когато се допусне т.нар. социална инверсия и социалното стане подчинено на пазара; когато пазарната логика стане господстваща и изчерпваща цялото съдържание на целия социален и политически живот, а крайните цели самоцели, от една страна, и от друга - средствата на общественото развитие разменят своите места. Вместо пазарът, пазарните закони и правила да служат на хората, хората се превръщат в техни заложници и средство за постигане на специфичните цели на пазара – големи печалби и пари.

Подобно едностранчиво фаворизиране на пазара и пазарната икономика и ограничено съзнание за връзката между демокрацията и пазарната икономика неизбежно води до нови форми на насилие, бедност, престъпност, не институционални форми на борба и пр., чужди на съвременната европейска държава, наричана „държава на благоденствието”.

От тази гледна точка фундаменталният въпрос, пред които сме изправени е:

-         Какъв вид пазарна икономика и държава искахме и избрахме непосредствено след 1989 г. :

-         пазарна икономика, която доминира и подчинява хората на своите специфични пазарни цели, принципи и правила; или социална пазарна икономика, която им служи;

-         държава на благоденствието и социалната справедливост ; или държава, която гарантира официално обявените политически, граждански и социални права в пълният им обем единствено за богатата част от населението ?

Множество официални статистически данни от последните близо 2 десетилетия показват, че в това отношение не сме направили нито принципно верния, нито най-добрия конкретен избор; както и че до този момент почти всички наши правителства, особено правителствата след кризата от 1996-1997 г., са натискали прекалено силно педала на пазарните реформи, закони и правила и твърде слабо педала на демокрацията, развитието  и все по-пълната реализация на основните политически, граждански и социална права и свободи на редовите граждани.

Наблюдаваните ( в т.число отбелязаните в първата част на статията) последици за България ни изправят днес пред нови жизнено важни въпроси, а именно :

-         Ще продължи ли този избор и обусловените от него икономически и социални политики и практики и в бъдеще ?

-         Или той ще бъде променен по адекватен начин, в т.число към постепенно компенсиране на допуснатото до сега значителното – около 2 пъти- изоставане на реалната покупателна сила на работните заплати, пенсиите и пр. спрямо размерите и равнището им през далечната 1989 г., както и спрямо обективно възможните им размери и равнище, обусловени от реалния БВП на глава от населението? Кога? Как? И с какви темпове?

·        Едва ли добре образованите и болшинството от обикновените граждани на България се нуждаят от поясняване на това що е социална справедливост и конкретно какво означава тя за работните заплати , техните размери и различия при носителите на ниско, средно и високо образована и квалифицирана работна сила.

Затова ще си позволим да обърна внимание на наблюдаваната у нас и света през последните десетина години, включително и най-вече в рамките на ЕС, към бързо нарастващо място и значение на компетентните международни сравнения и оценки на социалната справедливост при работните заплати. Т.е. на сравненията между онова, което конкретен работник дава и получава от своя работодател у нас с онова, което дава и получава типичния работник в страни членки на ЕС или в ЕС като цяло. Именно тези международни компетентни сравнения, станали възможни благодарение развитието на информационните технологии и обмен, стават доминиращи и предопределящи  движението на хора, в т.ч. на работна сила от по-слабо към по-силно развитите страни. Движение, от което България вече загуби над 1 милион предимно млади и образовани лица и продължава да губи не само представители на средно и високо квалифицирана, но и на ниско квалифицирана работна сила. Като последица днес България е изправена пред тотален недостиг на работна сила и нарастваща нужда от внос на такава от единствено възможния източник – от по-слабо развити страни вън от ЕС.

Нещо повече. През последното десетилетие и особено през последните няколко години се появява недостиг от работна сила, а недостига на средно и особено на високо квалифицирана работна сила се превръща в трудно преодолима пречка за внедряване на високи технологии, позитивни промени в структурата на произвежданите стоки и услуги – към нарастване относителния дял на стоките и услугите с висока добавена стойност; за преодоляване огромния дефицит по външно търговския баланс на страната  основен фактор за дефицита в текущата сметка и т.н.

При тези обстоятелства и по тези причини България се нуждае от качествено нова икономическа и социална политика, насочена към преодоляване на допуснатото драстично изоставане на работните заплати от обективно възможните им размери при произвеждания БВП, от размерите им в останалите страни членки на ЕС и от масовата де мотивация на ниско плетените работници и служители.

Разбира се, реализирането на очертаните  обективни възможности за около 2 пъти по-високи официално отчитани от статистиката работни заплати изисква време. То не може да стане за няколко месеци или за няколко години. Не само поради икономическата криза или защото към момента (2008-2009 г. ) акумулираното изоставане на реалните работни заплати от нарастването на реалния БВП на глава от населението е значително – около 2 пъти. Но още защото е свързано с сложни програми и мерки за постепенно ограничаване на : сивия сектор в икономиката, злоупотребите с ЗОП и управлението на държавни и общински имоти; значителните мащаби на т.нар. източване на ДДС, нерешените законодателни и практически въпроси около конфликтите на интереси и корупцията по всички и най-вече по високите етажи на властта; множеството празноти и слабости в законодателството и дейността на съдебната система и т.н.

Според последните изследвания на Центъра за изследване на демокрацията от а 2008 г.  сивият сектор на икономиката обхваща около 30 % от БВП. При планиран БВП за 2009 г. от около 72 млрд.лв., това означава : 21.6 млрд.лв. неотчетен от статистиката БВП; загуби за държавния, общинския и останалите публични бюджети, включително този на ДОО и НЗОК от около 8.6 млрд.лв.; реално преразпределян БВП чрез консолидирания бюджет - от около 31 %, ( а не 40 %) ; пропуснати възможности за намаление на данъчната и осигурителната тежест и подобрено финансиране на иновациите, здравеопазването, образованието, науката, културата и т.н.).

Важното е да си поставим подобна цел – силна и социално добре насочени икономически политики, програми и развитие, съчетани със силна и икономически добре насочени социални политики, програми и развитие; успешна борба с корупцията по всички и най-вече по високите етажи на властта; възстановяване на социалната справедливост при разпределението, преразпределението и крайното разпределение и използване на БВП; и на тази основа – постепенно намаляване на натрупаното значително изоставане на размерите и равнището на работните заплати от нарастването на БВП; и не на последно място – смекчаване на необосновано високите и обществено неприемливи подоходни и социални различия и поляризация сред населението, пряк резултат от грабителската приватизация , корупцията , подоходната и данъчната политика до този момент.

·        Едва ли е необходимо да се убеждаваме колко интензивни са вече взаимните връзки и зависимости между цялата гама от обществените явления и процеси, в т.ч. между четирите основни фази на единния възпроизводствен процес : производство, размяна, разпределение и потребление.

Както и произтичащата от този факт невъзможност за ефективни, оптимални и добре работещи текущи, средно и дълго срочни решения на проблемите и предизвикателствата пред които днес са изправени различните сфери на  обществения живот и общественото развитие; или вътре във всяка от тях - нейните специфични вътрешни структури, връзки и зависимости

Онова, което бихме искали да подчертаем е очевидната необходимост от бързо изоставане на доминиращия до сега фрагментарен и конюнктурен подход или подходи и спешната им замяна с комплексен, системен и перспективен подход и решения.

Ако се ограничим до сложното взаимодействие между четирите основни фази на единния възпроизводствен процес трябва да отбележим :

·        силното подценяване до сега на обратното и активно влияние на разпределението, преразпределението и крайното разпределение и потребление на произвежданите блага върху производството и качествените промени в цялата икономика на страната;

·        силната и все по-интензивна взаимна връзка и зависимост между икономическите и социалните цели на пазарната икономика, както и конкретно между интересите на капитала и тези на труда .

Ще илюстрираме мисълта си с един страничен, но показателен и лесно запомнящ се пример.

През 1975 г. ББС съобщава за катастрофа на БОИНГ 745 на стойност 50 милиона долара. Разследването показва, че причина за катастрофата е дефектна гайка на стойност 50 цента.

·        50 цента срещу 50 000 000 долага ( без да броим човешките жертви) !?

Този пример показва, че дори и една малка и почни нищо не струваща гайка, като елемент на голямата система БОИГ струва колкото цялата система, защото може да я разруши .

Същото важи и за всяка сложна система, каквато безспорно е обществото или отделните негови структурни звена.

За да съществува и се развива нормално и без кризисно съвременното общество, всички негови подсистеми, включително развитието на демокрацията и пазарната икономика, на индустрията, селското стопанство, здравеопазването, образованието и пр. трябва да върви успоредно, на принципно едно и също или близко и съвместимо равнище, гарантиращо ефективното им взаимодействие,  успешното функциониране и прогресивно развитие на обществото като цяло. Подценяването и особено същественото и продължително (трайно) подценяване и/ или нарушаването работата на който и да е отделен елемент от сложната структура на обществото, над определени граници води до едни или други разстройства на цялата система, в т.ч. до икономически, социални и/или политически кризи, с тежки последици за обществото, обикновените граждани или отделни групи от населението .

Конкретните анализи върху хода и приоритетите на бюджета и общественото развитие през последните 18-19 години показват определени постижения и слабости.

Към постиженията могат да се отнесат : процесите на : демократизация, макар и ограничена и често само на книга; поддържане на макроикономическата и финансова стабилизация;   успешна, макар и едностранчива данъчна реформа; признаване и развитие на страната като страна с пазарна икономика; приемането ни за член на НАСО и ЕС и пр.

Към слабостите : противопоставянето на икономическото и социалното развитие; надценяване мястото и роля на пазара и пазарните принципи и правила като регулатор на обществените отношения и процеси и подценяване мястото и ролята на демократичните права и свободи, в т.ч. на социалната справедливост при крайното разпределение и потребление на произвежданите блага и услуги; често нарушаване необходимия баланс между интересите на труда и капитала в полза на капитала; продължаващо от години поддържане на ниски размери и равнища на минималната и средна работна заплата - под минимално и съответно под средно необходимите лични средства за издръжка и възпроизводство на носителите на ниско и средно квалифицирана работна сила; ограничен достъп за значителни слоеве от населението до качествено здравеопазване и образование ; повсеместна корупция и използване на политическата власт за лично обогатяване и първоначално натрупване на капитал; високо подоходно разслоение и задълбочаване на социалната не еднородност и пр.

Очевидно преодоляването или смекчаването на тези слабости в бъдеще изисква комплексен и системен подход към проблемите на общественото развитие – нучно-техническо, икономическо, екологическо и социално; насочване на главните усилия и ресурси към „лекуване” на причините за наблюдаваните негативни обществения процеси и явления ( а не към „лекуване” на техните последици и „гасене на пожари”,перманентен мониторинг и ефективна държавна регулация, държавен и обществен контрол във всички важни области на обществения живот и развитие; съчетаване на силна и социално добре насочена икономическа политика със силна и икономически добре насочена социална политика и развитие; отказ от крайните неолиберални възгледи и политики и търсене на разумни, практични , перспективни, добре балансирани и работещи решения в полза на обществото и всеки от неговите граждани; и най-важното – реална политическа воля за подобна промяна.

Затова ни се иска за запитаме и себе си и парламентарно представените политически партии, и структурите на гражданското общество :

·        Изясниха ли си  необходимите промени в подходите, структурата, приоритетите и механизмите изход от кризата, съществено ограничаване на корупцията по високи етажи на властта и провеждане на ефективна съвременна  икономическа и социална политика ?

·        Има ли реална политическа воля в членовете на новия парламент и правителство за тяхната практическа реализация, съвместно и с активната подкрепа на  структурите на гражданското общество ?

Бележки и пояснения към текста:

1.                 Под т.нар. „адекватна  линия на бедността” по Евростат разбираме нейният размер за пряко интересуващата ни  календарна година.

Ползваната от нас в  настоящата студия  адекватна ЛБ за   2007 г. възлиза на 194 лв.; за 2008 г.-  на 216 лв. и е равна на обявения от МТСП очакван размер на ЛБ за 2010 г.; за 2009 г. – на 235 лв.и представлява предварителна наша прогноза за размера на ЛБ , който очакваме правителството да обяви за 2011 г.

2.                 От редица години този необходим за социалните анализи показател – средният размер на издръжката или на необходимите лични средства за издръжка на член от 4-ри членно домакинство (семейство) - се изчислява от Института за социални и синдикални изследвания(ИССИ) на КНСБ и възлиза на :  245.44  лв.- през  2000 г.; 262,93 лв.-през 2001 г.; 284,46 лв.- през 2002 г.; 300,61 лв. – през 2003 г.; 321,22 лв. – през 2004 г.; 340,04 лв. – през 2005 г.; 370.70 лв. – през 2006 г.; 406.65 лв. – през 2007 г., 462.65 лв.- през 2008 г..

Именно този размер. на средно необходимите средства за издръжка на един член от 4-членно домакинство ( 480 лв.)  приемаме като критерии за оценка равнището на прогнозирания оптимистичен размер за  средната месечна  разполагаема работна заплата за 2009 г..

3. Разполагаемият размер на работните заплати е равен на брутният им размер, намален с задължителните лични осигурителни вноски и дължимия по закон данък върху общия доход (ДОД).Например :  средната брутна работна заплата в страната за 2007 г. възлиза на 431.0 лв.; задължителните лични осигурително вноски (ЗЛОВ) – на 12.425 % или на 53.55 лв.; ДОД – на 38.04 лв.; общата данъчна и осигурителна тежест – на 91.59 лв. ( 53.55 лв. + 38.04 лв.); средната разполагаема работна заплата – на 339.41 лв.( 431 лв. – 91.59 лв.).  

4. Динамиката на реалните размери на средната работна заплата се определя и изчислява като съотношение между индексите на разполагаемите й размери ( разполагаемите размери на средната работна заплата ) и средногодишната инфлация за интересуващите ни години или периоди .

5. Казваме че разполагаемия размер на работните заплати у нас е по-верния и международно сравним   критерии за измерване равнището на пенсиите(или т.нар. коефициент на заместване) и съответствието им, респ. тяхното несъответствие спрямо минималните нормативни изисквания на Конвенция 102 и 128 на МОТ,тъй като у нас пенсиите са необлагаем доход, докато в много от останалите страни те са облагаем доход.

6. Ще припомним, че по авторитетни и международно сравними проучвания на Центъра за изследване на демокрацията от 2008 г. по методика прилага в редица силно развитите страни,през последните две години от членството ни в ЕС сивият сектор в икономиката у на продължава да върти около 30 % от БВП. 

При отчетения от НСИ БВП за 2008 и очертаващият му се размер за 2009 г. от около 67 млрд.лв., това означава около 20 млрд. лв.

При обхванатите и преразпределяни чрез консолидирания бюджет на страната около 40 процента БВП, загубите в приходната му част през тези две календарни години се изчисляват на около 7 до 8 млрд.лв. Това означава, че евентуално изваждане „на светло” дори на 40 процента от  сивия сектор в икономика ще гарантира достатъчни допълнителни  постъпления в бюджета за покриване на обявената от новия министър на финанси   „дупка” в държавния бюджет за 2009 г. и ще улесни неговото балансиране в бъдеще при значително повишаване на разходите за здравеопазване, образование, култура, социално осигуряване и подпомагане; или ще позволи намаляване на общата данъчна и осигурителна тежест за населението и бизнеса.

7. Ще припомним, че по данни на НСИ средната месечна брутна ( номинална) работна заплата в страната за 2008 г. възлиза на 524 лв.; през 4-то тримесечие на същата година тя е  548 лв.,в т.; за  м. декември – 566 лв.

Според нас този растеж на средния размер на работните заплати през първото полугодие на 2009 г. :

-         може да бъде обяснен  най-вече с позитивни структурни промени в общо намаляващия  се средногодишен брой на заетите лица, свързани с политиката на правителството и желанието на бизнеса приоритетно да се запазят, доколкото това е възможно, високо образованите и квалифицирани работници и служители и приоритетно да освобождават (съкращават) ниско образованите и квалифицирани представители на работна сила.